ПОСВЕТЕНО НА ОНЕЗИ, КОИТО СМЯТАТ, ЧЕ АЗ СЕ ВЪЛНУВАМ ОТ ПРОСТОТИЯТА

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/23787-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

18 октомври 20232 г. · 670 прегледа

АНТИТЕЗНО

 

Не разбирам обидните думи,

Хич не пасват на мойта душа,

Не ги стрелям като куршуми,

Нито знам как се пада в калта.

 

Дъщеря в благородно семейство

От сплотените светове,

Само обич сърцето задейства,

Неизпълнено с грехове.

 

Но настъпи ли някой душата

Със лъжи и подмолни слова,

Аз с ирония пълня словата

И пред факти не свеждам глава,

 

И долавям - виновният стене

В жалък опит да ме отрече.

В жалък опит да хвърли по мене

Това, дето ще го завлече.

 

Не прощавам, макар елегантно

Да говоря с душевен баланс.

Наранявам , но честно и бавно.

Е, вземете лъжите си с вас.

 

Не случайно затварям вратите.

От това по - жестоко боли .

Щом си казахме сито- пресито,

Няма място за нови стрели.

 

18 октомври 2023г., София

Росица Копукова

• 1

0 Коментара

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Все още няма коментари.

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.