Стъпката ми винаги кънти,
Словото ми винаги се чува,
То клепачи със игли не ши,
Нито във тревата зеленува.
Ясна като слънчевия лъч,
Всичко покрай мене осветявам,
Бягайте навреме пак по тъч,
С мене само светлите остават.
Бог ми дал и ум, и храбрина,
Да изтривам непочтени хора,
Във калабълъка - светлина
Винаги просветва най- отгоре.
Чудя се как хиляди души
В завист и бездушие живеят,
Не изричай първо, а мисли!
С истината за да оцелеем!
20 октомври 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари