Денят наплита чудни плетеници
И възли неочаквани върти,
Но от дете във моите зеници
Светлеят безпределни широти.
И Господ Бог добър късмет ми даде
Да вая хубавото по света,
Аз не разбирам зло, кавги и разпри,
Макар от битки да не се боя.
Земята, Божи дом, е дала всичко,
Човеците развалят този мир,
Не спирам да повтарям, че излишно
Е да се правиш сам на богатир.
Вселената реди една подредба
И няма ли във нея доброта,
Възмездието идва ненадейно,
За да си сложи всичко по реда.
Дори на нас и да не ни е ясно
Защо така, а не е онака,
Не слагайте душата си на тясно,
За всеки има капка ведрина!
9 ноември 2023 г., Симеоново
Росица Копукова
Препоръчани коментари