НАХАЛНИЦАТА

 / Разказ по действителен случай /


Обикновено не приемам да ходя по частни гостита, освен ако няма литературно четене за ден или покана за книга, за 2-3 часа, но как се навих да ида при  Нела Чирпанлийката и аз не знам.
Покани ме тя две вечери у тах с три задачи:
- да представя мои две книги,
- да направя две предавания по тяхната кабелна телевизия,
- до погостувам у тях, защото пари нямали за хонорари телевизионни, но тя много искала да ида и гостуването ми е ....гарантирано.

Приех аз, Чирпан  не бях го виждала. Хубаво градче, помня, музеят на Пейо Яворов беше в ремонт.
Къща хубава на Нелиния съпруг ,стая ми даде красиво обзаведена.
Представяне много добро ми направи, че и трапеза имаше в местната библиотека.
Стана ми неудобно, аз не съм от тези, дето хем трапези да им слагат, хем да си продават книгите. Тогава животът беше по-евтин, ами то срамота.
Подарих им на хората, страшно доволни останаха.

И предаванията минаха отлично, Нела водеше, не беше лоша като водещ: едното за съвременната българска литература, другото за науката астрология. И те били приети с голям интерес, каза ми после.
Дотук - всичко щеше да е отлично, ако не беше останалото.

В деня за разходка по Чирпан, седнахме с Нела в едно кафене, след като пообиколихме града, че като започна да плюе тази жена мъжа си, ама плюе ви казвам с часове.
Да се чудиш защо се е омъжила изобщо, че и дъщеря родила.
Нали го видях. Много възпитано се държа човекът, крайно любезно.
Сега и недоразумения да са имали, какво ми пълниш главата с глупости и какво мога да ти помогна аз?

Да беше само това, ама не е. Нела много харесваше творчеството ми, за което аз й бях благодарна, но и двете вечери тя, амбициозната, не ме остави да се наспя в нормалните часове, ами чете до 2-3 часа нейни стихотворни посредствености, че и мнение ми иска.
Едвам ставах на другата сутрин, след неколкократни нейни проверки дали не съм се събудила, както сама ми казваше.

Ама то и това да беше, но не.
Помоли ме да я свържа с печатар да й издаде поезия на евтини цени, зетят плащал. Дъщеря й беше женена в София, имаше и внуче.
Пратих я при моя човек, тя си имала издателски номер.
Издаде й човекът една много прилична книга за цената. Видях я.

Че като се заинати Нела Чирпанлийката, недоволна, та недоволна. На мене не казва,звъни у печатаря и го заплашва с мутри и с побой.
Той от възпитание мълчи, обаче ми сподели притеснена жена му.

Междувременно и по-голям апартамент търсим по София на Златка, дъщеря й, която пък изигра пак предложената от мен жена с Недвижими имоти и купили от друга, а моята търси. Та й тя пропищя от тях.

Че като се обадих аз на другата нахалница Златка, със съд я заплаших и ясно й казах - да не им виждам очите изобщо и никога.

Те ти Нела Чирпанлийката ми праща книга с автограф, явно поусетила се. Аз й я връщам  обратно.

Ама Нела не ще да приключваме.
След години ме видя по София. Човечецът починал, дали не го е уморила тя мъжа си? Живее  вече при дъщеря си и зетя в София, предаванията на запис искала да ми дава, среща ми определя.

Ни предавания на запис взех, ни на среща отидох, ами и телефона смених за такива като нея.
Ако двете кикимори не са уморили и зетя, може да е оцеляло момчето.

Да ви кажа право: и на някои мъже не им е розово положението!


21 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА