Копнеж за пролет

Копнеж за пролет в срамежливото кокиче

от неговата белота извира,

и минзухар до нежно- бялото момиче

във моя двор пътека си намират.

Обичат се без думи като хора,

обичат се, докато не увехнат,

добре е че природата отгоре

еднакво хубава стои, не се променя.

Така да бе и с хората, чудесно.

Но не е. Нещо все ги гложди, пречи

да се развиват в красота е лесно,

но трудно е превъплъщение в човеци.

На толкова природна свише щедрост,

по-сложно става все да се обича.

Като цветята, със усещане за пролет.

Като минзухар в дует с кокиче.

     31 януари 2016г., София

Автор: Росица Копукова

Адвокатска кантора е оторизирана за свидетелство автентичността на творбите - поезия и белетристика.