Пламъкът на младостта гори,
казват, до определено време,
но не може той да прегори
във усмивката ти, в моя шепот.
Двамата със теб държим ниво
и младеем , въпреки годините,
не позна едничко същество
ти и аз на колко сме по визия.
И във естеството на деня
се излъчва нашата енергия,
пламъкът подклажда младостта
като в друга някаква материя.
Нямам бръчка, нямаш я и ти,
някой ни държи ненараними
от житейските погроми и злини.
Държеливи сме и несломими.
Всеки ден благодаря на Бог,
на светците, на светиците , защото
само те във този свят широк
избират кой да го опазят в злото.
Кой да има дух и красота,
кой да бъде вечен в свойта младост.
Ти и аз. И двамата в ръка,
вървим, докоснали вселенска радост.
14 март 2016г., София
Автор: Росица Копукова,
със свидетелството на адвокати.
Препоръчани коментари