Сбогуване с Цигов чарк

Прощавай, Цигов чарк, как искам да се върна

във твойте съхранени пазви пак

и синевата вечна да прегърна,

и вечер приказния звездопад...

Какво са думите? Дори не стигат

да претворят създаденото тук,

една останала в сърцето диря,

че можеш сам да се превърнеш в друг

под прелестта на дивните Родопи,

макар да има чалга, кич и вик,

пак ще откриеш място под простора,

за да въздъхнеш: "Господ е велик".

Такава красота не е случайна,

такава красота е само тук,

като една небесно - земна тайна,

която просто те превръща в друг.

2000г., София

След отпътуване от Цигов чарк, в Родопите.

Из книга на авторката.