Една душа

Eдна душа роди се в полунощ.

Отправи поглед към звездите.

наивно пожела си да лети ,

на птиците с крилете да пори висините...

Поиска да изгрее като лъч,

луната да и бъде люлка...

Събуди се сред сивота и мрак, 

вместо топлина и багри 

обгърна я ледено безмълвие...

Кого да пита, как да му разкаже,

какви мечти  в душата и прелитат,

да среща доброта и красота,

омразата да бъде заличена,

да има слънце ,смях звънлив и светлина...

Но сблъска се с човешката  омраза,

не срещна топли погледи и светлина,

затвори се и свят създаде, сътвори приказка една,

 преливаща от обич и толкова много мечти...

Влюби се ,надежда подари ,на себе си и на любовта ,

от нея искряха светлини, с  палитра рисуваше

усмивки и хора преливащи от щастие!

Във този ден си обеща да разпръсква доброта,

да кодира истините свои , да ги носи по света.

Любов да блика от всеки атом светлина...