• публикации
    5
  • коментари
    7
  • прегледи
    6432

Уроците на СССР/Русия ,от които САЩ така и не се поучи

Само преди няколко дни, на 17 април, гръмна скандал с американския разузнавателен самолет RC-135U, който приближи на 70 км руска територия в Балтийско небе, но бе изтласкан почти насила от Су-27. Кремъл и Белия дом си разменяха ноти, Кери и Лавров си говориха по телефона, но вече всичко е на път да се забрави. Пилотът на Су-то наруши мерките за сигурност, но към гражданските самолети, RC-135U пък искаше да добие информация в ущърб на сигурността на Русия.

Американците са силови играчи във всички сфери на световното битие, особено в армията и конкретно във военната авиация. Те уважават и ценят силата, дори когато е проявена срещу тях. Затова тя трябва по-често да им се демонстрира.

Историята помни случай, когато само броени дни преди да завърши Втората световна война, на 29 август 1945 г. в Далечния Изток в района на съветските войски край Канко се промъква американски В-29. Наложило му се да кацне с един горящ двигател.

Първата кръв, която руснаците проливат на американци, е на 8 април 1950 г. над Балтика, когато разузнавателен самолет PB4Y Privateer от ескадрилата във Висбаден (Германия) нарушил съветското въздушно пространство над Либава (Лиепая) в Латвия. На предупрежденията американците отговорили с огън и целият екипаж от 10 души бил погребан в Балтийско море. През следващите години нищо не се променило съществено.

САЩ и СССР/Русия никога не са публикували информация за победите и загубите в горещото небе на Студената война. Всички данни са на ентусиасти-летописци. Според едни данни САЩ в продължение на 10 г., от април 1950 г., са направили 81 опита да проникнат във въздушното пространство на СССР, при които 20 самолета не се завърнали в базите. (В интернет има достатъчно данни.) Според информация на германското авиационно издание Flug Revue, американците започнали своите разузнавателни полети над съветска територия през 1949 г. на специално преработени бомбардировачи с далечно действие. Тяхната задача била разкриване мрежата от радари на ПВО на СССР. До ноември 1960 г. от полети не са се завърнали 17 самолета – сред тях бил и U-2 на Франсис Пауърс на 1 май 1960 г.

Точно месец по късно, на 1 юни, разузнавателен RB-47 от състава на 55-то авиокрило на ВВС на САЩ пресякъл северната граница на СССР в района на Архангелск. На прехват излетял МиГ-19 с капитан В. Поляков. Той настигнал нарушителя и без заповед го свалил на дъното на морето – толкова му стигнало търпението заради всекидневните излитания по тревога. От шестимата американци оцелели двама. Летецът бил веднага арестуван, но когато информацията достигнала до Москва, тогавашният държавен ръководител наредил да му докарат Поляков в кабинета: повишил го в звание майор, наградил го с орден и изпълнил желанието му да бъде преместен да служи в Украйна.

На 28 ноември 1973 г. в небето на Закавказието подвиг извършил капитан Г. Елисеев с МиГ-21СМ. В Азербайджан откъм Иран навлязъл двуместен F-4 Phantom. Елиесеев го настигнал малко преди „иранецът” да се измъкне, а заповедта от командния пункт била категорична: да се унищожи. Елисеев взел решение да направи таран, при който загинал, а двамата от самолета-нарушител оцелели: инструкторът се оказал американец, а обучаем му бил иранец.

На 17 юли 1981 г. шотландски търговец със съмнителна репутация наема за превоз на оръжие до Иран Canadair CL-44, като дава указания на екипажа да следва южно границата с Армения, без да я нарушава. При един по-голям завой те обаче преминават направо. Дежурният офицер в съветския КП не реагирал. На следващия ден транспортният самолет потеглил обратно от Иран за Турция и повторил дребната си хитрост. Този път от грузинското летище Вазиани излетял капитан Валентин Куляпин със Су-15ТМ. Той настигнал нарушителя няколко километра преди да напусне съветската територия, а имал под крилото само ракети за далечен ракетен бой. Направил таран на опашните плоскости на Canadair, за да изпълни заповедта да го спре. Екипажът на транспортния самолет загинал, Куляпин оживял и получил орден.

Случаят с южнокорейския Boeing 747 на авиокомпанията KAL от 1 септември 1983 г. в Далечния Изток е толкова известен, че не заслужава внимание. Но си струва да се припомни, че преди това на 20 април 1978 г. пътнически Воеing 707 на южнокорейската KAL наруши северната граница на СССР, не изпълни командите на капитан А. Босов със Су-15ТМ, две ракети Р-60 продъниха крилото на „корееца” и той се просна на леда на замръзнало езеро. Оттогава преди полети над и край Русия южнокорейските пилоти се подготвят изключително старателно.

Инцидентите с транспортните самолети, при това единият тараниран, поставят под съмнение основателността да се свалят транспортни самолети при неясна обстановка. Съветското държавно ръководство, при цялата си тоталитарност, си направило полезни изводи и остави Матиас Руст да кацне на Червения площад в Москва, вместо да заповяда да го свалят. Нужните изводи обаче не си направиха във Вашингтон.

Впрочем не е съвсем така: Американците тогава осъзнаха простата истина, че тяхната авиация и ВМС не трябва да приближават границите на СССР с изключена бордова електроника, защото тя ги демаскира, но ги обозначава и пази.

Например фрегатата „Йорктаун” (USS CG 48 Yorktown) и разрушителят (есминецът) „Керън” (USS DD-970 Caron) през 1986 г. навлязоха в съветските териториални води с напълно включена бордова апаратура. В началото на 1988 г. операция на съветския флот отказа „Йорктаун” и „Керън” да се пъхат там, където не им е работа.

За награда на търпеливите читатели ще им предложим нещо много любопитно – историята на военния летец Василий Цимбал. Той се отличавал с изключителна храброст, дързост, лекомисленост и доза авантюризъм. Служил в Далечния Изток, където издухал вертолет от „приятелски” самолетоносач.

Изпратили старши лейтенанта да служи в Килп Явр край Мурманск. Задачата на полка била да не допуска нарушение на границата в района на Баренцово море. Силите на НАТО водели активно наблюдение на съветските подводници – във въздуха постоянно имало техни самолети и вертолети. На летците им се налагало на ден по 7-8 пъти да излитат по тревога. А дежурели през ден.

Цимбал решил да си отмъсти по нестандартен начин. Прелитайки над палубата на самолетоносача на броени метри, той включил над нея системата за аварийно изхвърляне на горивото, все едно се „изпикал” от горе. Вертолетите започнали да долитат по-рядко.

На 13 септември 1987 г. в района на Баренцово море долетял норвежки разузнавач P-3 Orion. Веднага дали команда на Василий Цимбал да излети със Су-27 с борден номер 36.

Цимбал заварил норвежкия „Орион” да хвърля хидроакустически буйове над фарватера, които ще засекат излизането на съветските подводници в морето.

Приближаването на Су-27 не дало резултат, обърнал корема с ракетите – пак същото. Два пъти влязъл в атака с цел да респектира „Ориона” и да го изкара от курса с реактивната си струя. Напразни усилия.

Мушнал се под тялото на „норвежеца” с цел да спре пускането на апаратурите. При една от маневрите с левия си вертикален стабилизатор удря винта на крайния десен двигател – разхвърчали се парчета, те дори пробили тялото. „Орионът” незабавно взел курс съм летището си.

На Цимбал обаче това му се сторило малко и той решил да догони самолета-разузнавач, за да затвърди успеха и да се сбогува както подобава. Изпреварил го малко и приложил „специалитета” си от самолетоносача – пуснал му и на него порция керосин право върху кабината. Приземил се благополучно на Килп Явр.

Авиотехниците веднага забелязали липсващото парче метал върху стабилизатора и попитали пилота за какво става дума. Цимбал вдигнал рамене и им отговорил, че няма представа. Не го разпитвали, знаели, че не е от разговорливите, и просто сменили стабилизатора.

Бурята избухнала вечерта, когато повреденият „Орион” се прибрал в Норвегия. Съветският посланик в Осло бил извикан в МВнР, където му предали протестна нота и куп фотографии на Су-27 с борден номер 36. Дипломатът незабавно доложил в Москва.

Започнало разследване, при което Цимбал не обяснил нищо смислено. Международният военновъздушен скандал бил „замазан” и затихнал, всички се постарали произшествието да бъде забравено.

В района на съсредоточените съветски подводници в Баренцово море няколко дни не се появили натовски разузнавателни самолети. А всяко следващо сближение с руските „Су” било съпроводено с истерични крясъци по радиото, последвано от панически изявления от представители на НАТО.

Що се отнася до Цимбал, той бил изпратен далеч от греха в „глуха линия” в Кримск в Краснодарския край, където няма американци.

На новото летище Цимбал летял нормално, но продължил да води щур и предизвикателен живот. През 1993 г. дори взел участие в Руско-грузинската война в Абхазия. В началото на 2000-те години обаче се удавил във Варнавенския язовир.

Цялата разказана история е поучителна не за командването на руските ВКС, те си знаят пилотите. Тя е поучителна преди всичко за командването на американските ВВС – янките трябва да знаят, че руските пилоти се бият в своето небе като зверове, без оглед на риска и без страх. И по-често трябва да се напомня на натовците, че техните норми никога няма да важат за руснаците и то в руското небе.

 

 


6 души харесват това


1 Коментар



Ти да видиш - там вчера НАТО, размахват пръст на Русия заради инцидента с американкия кораб в Черно море! Не спазват руснаците международните закони и това си е. Не се подчиняват на америка! Аз обаче се чудя какво прави американски кораб в Черно море, кой го е канил и какви международни закони е спазвал????

Тъпа американска логика и мислене повлекло и европейското такова! 

5 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход