Нарисувай ми душата

 
Нарисувай ми художнико душата,
вгледай се в очите ми без страх
потъвай в моите надежди,
политай с моите мечти.

А после бавно ме рисувай ,
очите ми блестят с мъничко тъга,
ръцете ми са крила на птица
рисувай,  като  че летя.

Целувам със сърцето си небето
и чакам падаща звезда.
През мен преминават урагани
в душата ми се вихрят бури.

С усмивка срещам злоба,присмех
пулсира сърцето ми от обич,
дарявам я,кодирам истините свои
пренасям любовта си през света.

Улови ли художнико нюанса,
цвета на моята душа,  
докосна ли се до дълбините,
почувства ли нежността?

Нарисувай ме такава -истинска,
каквато ме виждаш сега,
не стигам звездите-повярвай,
устремена към щастие жена...