Пролетна мечта приижда,
време, замълчи,
нищо друго и не виждат
моите очи.
А мечтата се изпълва
с моята душа,
тя нанякъде се втурва,
все към висина.
Няма как да я разкажа,
пазя я за мен.
Някой ден ще я покажа:
връх - осъществен.
2016г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари