• публикации
    46
  • коментари
    44
  • прегледи
    29465

Плачеш и не спираш да плачеш

dimd

332 прегледа

Мъжки сълзи. Господи, благодарим ти !
Не помня друг път да съм се чувствал така. 
Малко са тези моменти. Май се броят на пръстите на едната ръка. 
Признавам, плаках. 
Както плака един дядо зад мен, когато чу гайдите. Ако искате вярвайте, човекът, който беше около 70-годишен, се разплака. Каза, че идва от другия край на България заради това. 
Не е спал два дни преди шоуто, няма да спи още два, единият от които ще пътува с влак. 
Да, имаше такива, които гонеха нощния влак и питаха къде е Централна гара...
Само той може да накара хиляди българи да се съберат на едно място. 
Да напълнят стадиона и да скандират "Един е Ицо". 
Не президенти, премиери, патриарси, охранени депутати, излъскани фалшиви бизнесмени и надути силиконови героини за по една нощ. 
Той е Господ. Няма други. Той е Христо Стоичков и ще остане завинаги единствен, неповторим, неподражаем и недосегаем.
И той плака. Тресеше се като малко дете. 
Обърна лице към небето, откъдето се изливаше порой. 
Времето плачеше. 
Плачеше за великия Трифон, който ни напусна толкова рано. 
А трябваше вчера да бъде с него. 
Да се пошегува, а после да завладее хората по трибуните. 
Туньо го нямаше, но сигурен съм, гледаше отгоре. 
И отново по лидерски напътстваше Христо и останалите момчета от златното поколение. 
Малкото момченце с №3 изтича на терена при Стоичков, а в този момент някой прободе Камата с кама. 
В 14-ата минута още веднъж. 
Този път в памет на великия Йохан Кройф. 
Летящият холандец, който промени футбола, също си отиде. 
А трябваше да бъде с него. Да му даде последни наставления като преди истинска битка. И да седне на резервната скамейка с дългия бежов шлифер.
Трябва да си небивал коравосърдечен идиот, ако тези моменти не те трогнат. 
Мамка му, те докосват на дълбоко, бъркат там, където не можеш да се контролираш.
А всъщност, трябва ли да се контролираш ?! 
Колко често се случват подобни неща в България ?! 
Колко често за три часа забравяш за кредити, сметки, високи цени, немотия и помията, която ни залива отвсякъде ?! 
Колко често ставаш свидетел 40 хиляди да бъдат на едно мнение. 
За Ицо няма две мнения. 
Той е Господ. 
Благодарим ти, Господи. 
Благодарим ти, че ни накара да плачем. 
Да плачем от радост и от мъка. 
Да плачем за онова време, в което животът не бе такъв, какъвто е днес. 
Благодарим ти, че видях мъжки сълзи в хиляди хора,надхвърлили 40, 50, 60 и 70 години. 
Те не са от слабост. 
Това са истински сълзи, които никой не може да им отнеме.

Благодарим ти, Христо. Ще се видим след още 50. И на 100-годишния юбилей ти ще бъдеш Господ !!!

СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход