Християнството и Плоската Земя - СТАМАТ - Част 1

Християнството и Плоската Земя

 

Посвещавам на сестра ми и на приятелите ми, които си отидоха без време от този Свят, погубени от лъжите на Властващия Елит и измамната парадигма на съвременната цивилизация!

 

 

 

Ако по улиците на някой град в България направим анкета, съдържаща само два въпроса, първи: „Християнин ли сте?” и втори: „Вярвате ли, че Земята е кълбовидна?”, уверен съм, че за никого няма да бъде изненада, когато абсолютно всички отговорили утвърдително на първия въпрос, отговорят без да се замислят, по същия начин и на втория. Днес, този резултат не е изненада. В съвремието, вероятно почти всички българи, които считат себе си за Християни, с което приемат Библията, едновременно с това „вярват” и приемат теорията на кълбовидната Земя и този когнитивен дисонанс *, изглежда, не тревожи никого. Но дали така е било винаги? Така ли е било в миналото? И тук нямам предвид преди 140 или 150 години, когато само шепата Масони, учили в Масонските университети встранство, проповядвали безбожната (сиреч атеистична), алогичната, сюрреалистичната, абсурдно невротичната, демонично-сатанинската идея за безспирно въртящата се около себе си с невъобразима скорост и шеметно стрелкаща се из „необятния космос” земна топка. Не! Няма нужда да отиваме толкова далеч в миналото, за да докажем, че вътрешното убеждение на нашите предци и пазеното от хилядолетия древно знание и извечна мъдрост свидетелстват за нещо коренно различно. Нека се върнем само 40-50 години назад и да си спомним нашите баби и дядовци.

* Когнитивният дисонанс е придобиване или насилствено насаждане на психологически конфликт, в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, имащ за цел умъртвяването на логичното мислене, критичното изследване и свободата на концепциите, като в крайна сметка поробва изцяло човешкото същество. Пример: привързаността към тютюнопушенето и знанието, че то е зловредно. 

В моето детство има два епизода, които и досега предизвикват смут във вътрешния ми мир. И докато първата случка, умело прикрита чрез наложеното в съзнанието ми затъмнение от властващата политическа парадигма по онова време, изплува в спомените преди около четвърт век, в синхрон с промяната на политическото статукво в България, то втората бе забулена в мъглата на срама, породен от началните проявления на когнитивен дисонанс в душата на невинното дете, в продължение на четиридесет години, чак до миналото лято.

Първият спомен е свързан с дядо ми. Беше по времето на Социалистическото общество. Може би съм бил втори клас, когато през пролетната ваканция гостувах с родителите си на баба и дядо на село. Бяхме седнали на обедна трапеза и стана дума за успехите ми в училище, тогава майка ми ме накара да рецитирам стихотворение за „народния вожд Георги Димитров”, за когото в зрели години разбрах, че е бил по-известен в Перник като Жоре Мастичката или Гошо Тарабата, защото се напивал безпаметно „като тараба” с мастика. Моменталната реакция на дядо ме свари така неподготвен, че в началото не знаех как да реагирам, а само мигах „на парцали”. Дядо целият почервеня от гняв, стана, удари по масата и забрани да се говори в неговата къща за този родоотстъпник, предател и престъпник, когото наричаше направо убиец. Дядо доживя до 96-годишна възраст и никога повече, нито преди тази случка, нито след нея, не го видях толкова разгневен. Настана същински скандал. Майка яростно защитаваше „другаря Димитров” и нарече дядо с думата „пандизчия”, на която тогава не знаех значението. Едва, много по-късно научих, че дядо е бил водач на Николапетковистите в региона и след заграбването на земята му от комунистите по време на колективизацията е затворен на остров Белене за три години. Сега вече разбирам, че този незабравим обяд с баба и дядо на село е посял зрънцето на съмнението в правилността на установените от обществения ред норми в моето съзнание. Веднъж засято, това зрънце може с години и дори с десетилетия скрито да чака, но най-накрая винаги покълва и дава плод.

Втората случка, колкото и на пръв поглед да изглежда невинна, идва да ни покаже моралните устои и високата нравственост на нашите предци, които в съвремието сме заставяни от „системата на образованието”  да считаме за невежи, неграмотни, глупави, прости и малоумни „селяни”, които с хилядолетия не разбирали, нито кои са, нито къде се намират в действителност. Но добре, че на тяхна помощ дошли Масоните и евреите от кликата на Нютон, Дарвин, Маркс, Енгелс, Ленин и „так далее”, за да ги „просветят”, че те всъщност са съвсем малко вероятни, бездушни и бездуховни случайности, възникнали безпричинно и безцелно във вечния хаос върху една нищожно малка, вечно въртяща се с главоломна скорост скална топка и на които е отсъдено вечно да работят безропотно за жълти стотинки на своите господари – банкерите, а след като се разболеят от страшни болести и умрат в неописуеми мъки да преминат завинаги в нищото. Това „светло бъдеще” ни се представяше от нашите учители и по-късно от партийните лидери и съвсем същото „светло европейско бъдеще” се представя и днес на малките невинни дечица и на младите хора. Днес, всички, и млади и стари, са индоктринирани с тази бездушна и бездуховна помия. Но винаги ли е било така? Какъв е бил светогледът на нашите баби и дядовци? Наистина ли са били безпросветни, невежи, малоумни, безмозъчни идиоти, незнаещи нито кои са, нито къде се намират, нито за какво живеят, както ни заставя да мислим за тях „съвременната образователна система”? И ако човек действително приеме, че е имал предци с гореизброените ментални характеристики, то какъв би трябвало да е самият той??!!

 

Спомням си едно лято прекарано на село, вероятно съм бил на по-малко от десет години. Там имаше телевизор, но само дядо понякога гледаше „По света и у нас”, а баба слушаше единствено народна музика по радиото след обед, когато си почиваше от кърската работа. Една привечер запитах баба, дали няма да влезе да гледа „новините”, но тя ми отговори, че е заета в градината и не гледа „новини”, защото това било мъжка работа. Тогава незнайно защо й заговорих за въртящото се земно кълбо (може би, поради индоктриниращата шапка на „По света и у нас”), за космоса и космонавтите и други такива неща. Баба ми съвсем чистосърдечно прихна да се смее, гледайки ме с умиление. Когато я попитах дали знае, че Земята е въртяща се с огромна скорост топка, тя през сълзи от смях ми каза: „Въй-й, какви са тез глупости, бале-е, амчи то пульето е равно и не мърда...”. След това ми обясни, че там, горе в Небесата, има Господ, който вижда всичко, който се грижи за нас, следи нашите постъпки и затова трябва да сме добри един към друг и така нататък. Баба бе дълбоко вярваща жена, а аз останах толкова изумен и стъписан, че бях забравил напълно този разговор в продължение на почти четиридесет години до миналата пролет, когато започна да настъпва моето пробуждане и пълно осъзнаване за Света, който обитаваме с физическото си тяло, а именно, Плоската Земя.

В днешно време, се приема за даденост да вярваш в Библията и едновременно с това да си поддръжник на материалистическата Масонска теория за въртящото се Земно кълбо. Този когнитивен дисонанс стига до такива абсурдни размери, че например в САЩ, както и в други държави, свидетелите в съдилищата, които почти във всички случаи са материалисти, вярващи и защитаващи кълбовидността на Земята (да, казвам „вярващи”, защото това е просто едно вярване, без наличието на никакви доказателства!), се заклеват да говорят истината с ръка върху Библията. Но дали тези хора са прочели как е описана Земята в Библията? От опит знам, че наистина много-много малка част от българите, обявяващи себе си за Християни в действителност са чели Библията.

И така, какво е хилядолетното знание и мъдрост предадени в Библията за нашата Земя?

 

Сътворението

 

Първите пет Книги от Вехтия Завет на Библията се наричат Моисееви или Петокнижие, а в юдейската религия са познати като Тора. Първата от тях е Битие и се занимава със Сътворението на нашия Свят, създаването на Човека и зората на цивилизацията. Ето, какво пише в Глава Първа за създаването на нашата Вселена:

1. В начало Бог сътвори небето и земята.

 

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

 

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

 

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

 

5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.

 

6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

 

7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

 

8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.

 

9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

 

10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.

 

11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.

 

12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.

 

13. Биде вечер, биде утро - ден трети.

 

14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

 

15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

 

16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

 

17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,

 

18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

 

(Библия, издадена от Светия синод на Българската Православна Църква, София 1993.)

Предлагам и другият значим превод на български, с препратки. Славейковата или още Цариградска Библия е превод от оригиналните текстове, извършен от Петко Рачов Славейков, Константин Фотинов, подпомагани от Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски) и е издаден за първи път през 1871 година.

1 В начало Бог създаде небесата* и земята (1). *В евр. оригинал думата „небеса“ винаги се среща в мн. ч.; (1) 4 Царе 19:15; 2 Лет. 2:12; Пс. 8:3; 33:6; 115:15; Ер. 10:12,16; Деян. 4:24; Евр. 11:3; Откр. 4:11

2 А земята беше пуста и неустроена (1) и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. (2) (1) Ер. 4:23; (2) Пс. 104:6; 2 Петр. 3:5

3 И Бог каза: Да бъде светлина (1)! И стана светлина.  (1) Пс. 33:9; Ис. 45:7; 2 Кор. 4:6

4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината (1).  (1) 2 Кор. 6:14

5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един.

6 И Бог каза: Да бъде твърд (1) посред водите, която да раздели води от води!  (1) Пс. 19:1

7 И Бог направи твърдта (1); и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта (2). И стана така.  (1) Пс. 19:1; (2) Йов 26:8; Пс. 148:4

8 И Бог нарече твърдта небе (1). И стана вечер, и стана утро: ден втори. (1) Пс. 136:5; Зах. 12:1

9 И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата (1)! И стана така. (1) Йов 38:8-11; Пс. 24:2; 95:5; Пр. 8:29; Неем. 9:6

10 И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета (1). И Бог видя, че беше добро.  (1) Йона 1:9; 2 Петр. 3:5

11 И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята (1)! И стана така. (1) Пс. 104:14; Ис. 61:11

12 Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си (1), и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро. (1) 1 Кор. 15:38,39

13 И стана вечер, и стана утро: ден трети.

14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд (1), за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години (2); (1) Ис. 40:26; (2) Пс. 104:19

15 и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така.

16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите (1). (1) Пс. 136:7-9; Ер. 31:35

17 И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята,

18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро.

За целите на нашето изследване, нека сега хронологично да проследим Сътворението на нашата Вселена, както е представено в най-мъдрата за Християнския свят книга, която би трябвало да ръководи и да представлява най-съкровеното и ценно знание за Християните.

Първо. Бог създава Небесата и Земята. Използвам множественото число Небеса, защото така е в оригинала. За владеещите свободно английски език е желателно да си помагат с The Companion Bible, която, въпреки че на места дава хелиоцентрични обяснения, е безценен съветник по отношение значението на думите, използвани в оригиналните текстове. В тях думата, използвана за назоваване на Творецът, отделил Творението от Себе си е Elohim, което е множественото число на El, означаващо „Бог” и трябва да се преведе, като „Богове”, но това е друга много обширна тема, която няма да засягам в настоящето изследване.

Още първите няколко думи на Библията са в пълен разрез със задължителната „научна” индоктринация в училищата и по масмедиите. Библията не казва, че Вселената е била една нищожно малка точка „Нищо”, която безпричинно и безцелно експлоадирала и вместо да се саморазруши, като всяко избухващо нещо, което познаваме, тя за нищо време произвела цялата материална вселена. Не! Библията посочва, че Създателят сътворил Небесата и Земята, а не някакво въображаемо експлоадиращо Нищо, което по магически начин произвело Всичко.

Второ. В следващият стих се казва, че Земята била безформена и пуста, тъмнината била върху бездната и Духът се носел над „повърхността на водите”, което е дословен превод. Материалистическата гледна точка, насаждана от крехка възраст в съзнанието ни е, че Земята се е формирала като огнено „кълбо”, едва след като вече са съществували трилиони и трилиони звезди-Слънца, подобно на нашето, гледище точно противоположно на изказаното в Библията, че Земята е пуста и тъмна. По-нататък се казва, че Духът се носел над водите, но всеки „научен работник” ще Ви каже, че вода не е имало, защото било много горещо. На кого ще повярвате - на Божието писание или на учените, поробени от Масонските измислици и лъжи?

Трето. Бог казва: „Да бъде светлина!” И самите думи на Творецът – Неговата вибрация пораждат светлината. Но според Масонския материализъм, светлината съществува още при „Големия взрив” и при „образуването” на звездите много, много преди „образуването” на Земята. Според тях видимата светлина във Вселената, както и всички останали честоти от електромагнитния спектър, е последица от извършването на някакви недоказани и неосъществими контролирани термоядрени реакции в ядрата на звездите, каквото според тях е и Слънцето, а не от словото Божие – Неговото излъчване и вибрация.

Четвърто. Бог разделя светлината от тъмнината, защото вижда, че тя е добро. В Библията изрично се посочва, че Творецът-Творение разделя светлината от тъмнината, още много преди да е създал небесните светила. Това означава единствено и само, че светлината и тъмнината имат друг източник и се пораждат по коренно различен начин, а не от някакво предполагаемо въртене на „кълбовидната” Земя около себе си и около Слънцето. С обяснението на този феномен се занимава проникновената книга на Гебриел Онриет, която преведох наскоро, представяща нова парадигма на Вселената и която горещо препоръчвам на читателя.

Пето. Създателят дава име на деня и нощта, като влага различни Свои енергии в тях и същевременно с това създава и основната пулсация в нашата Вселена – денонощието. Тогава, именно, настъпва първата вечер и първото утро на първият ден, което обстоятелство няма нищо общо с някакво измислено от Масонски учени материалисти въртене на „кълбовидна Земя” около себе си и около Слънцето.

Шесто. Вибрацията на Творецът – Неговото слово, създава твърд” посред водите, която да ги раздели на горни и долни. В този стих за първи път се използва думата твърд”, по-късно „Небесна твърд”, която е най-съществената дума в Битие, засягаща Библейската парадигма за Вселената във взаимовръзката й с нас, абсолютно неразбираема и напълно обезсмислена за съвременния „цивилизован” човек, чрез така наречената „наука”. Тази дума е точен превод на използваната в английския превод. Поради липсата на независим от Масонския академизъм транслингвистичен речник на български, ще използваме английският такъв, за да разберем семиотиката на думата. Английската дума в Библията е firmament, която започва да се използва от средата на ХІІІ-ти век и идва от латинската дума Firmamentum - „Небесна твърд”, буквално означаваща „поддръжка, опора, подкрепа или даващ сила”, идваща от firmus„твърд, корав”, използван във Вулгата (каноничният превод на Библията на латински), за да преведе гръцката дума stereoma – „твърда или плътна, монолитна структура”, което е превод на юдейската дума „רָקִיעַ[ра-кий-ах], използвана едновременно и за повърхността на Земята и за Небесния свод и означаваща „плоско пространство”, „разпростряна повърхност” (за Земята) и „поддържаща основа” (за Небесния свод, поддържащ водите отгоре), която произлиза от глаголния корен „רָקַע [ра-ках], означаващ „разпростирам, избивам, изчуквам”, а на сирийски „да направиш твърд или плътен”. Това за нашето изследване е най-важният стих в Битие, тъй като той недвусмислено заявява, че синьото небе над главите ни в действителност е твърда повърхност! Но всеки съвременен човек, преминал през училищната мозъкомелачка ще изпъчи гърди напред и съвсем отговорно ще заяви, че: „това са пълни глупости, тъй като над атмосферата се намира вакуума на безкрайния космос”. Нашият герой, обаче, изобщо няма да се замисли, че е изказал логически оксиморон, тъй като е абсолютно невъзможно какъвто и да е газ да поддържа стабилно налягане в близост до вакуумна среда, без наличието на граница от твърдо вещество помежду им.

Седмо. Потвърждава се, че Творецът е създал Небесната твърд, за да отдели водите над Твърдта от водите по повърхността на Земята. Следователно, в Библията изрично се подчертава, че Небесната твърд (или Небесният свод) изначално е била единна маса със Земята и впоследствие е разместена или отделена от Земята, за да могат да се разделят водите на горни и долни. От което следва че, бидейки първоначално еднородна маса, Небесната твърд и Земята задължително притежават подобни характеристики и подобен строеж, като например: и двете са солидни, твърди, неподвижни повърхности, притежаващи дълбочина и съдържащи метали, соли, скали и така нататък.

Тъй като съвременният човек, поради ежеминутно бликащата от Масонските корпоративни масмедии тежка индоктринация с лъжовната парадигма на  войнстващия Илюминатски Елит, се е отдалечил твърде много от древните знания и разбирания за Вселената, следващото нагледно пояснение и обяснителни бележки са наложителни.

Ploskata%20Zemia%20v%20Bibliata%20-%20StВиж тук: http://www.mediafire.com/view/rovj6l2zhqs9bvt/Ploskata Zemia v Bibliata - Stamat.jpg

В Юдео-християнската и апокрифната литература Вселената е описана по следният начин: Земята е плоска, дискообразна и се намира на екваториалната равнина вътре в сфера, като я разделя на горна и долна половина, поддържана е от Устоите или Стълбовете на Земята, а отгоре е Небесната твърд (Небосвода или купола), със своите Врати и прозорци, на която се намират Светилата – Слънцето, Луната и звездите. Небесната твърд разделя водите на Сътворението на две: Води над Твърдта и води под Небосвода – моретата. Над Твърдта се намират Небесата или Небесните селения, а над тях е Небето на Небесата (Третото Небе или на други места - Седмото Небе) – Обиталище на Върховната Божествена Личност – Бог-Създател. Небесните порти водят към Небесните селения. Дървото на живота се намира в центъра на Едем (което значи Блаженство), а под Земният диск се намират Преизподнята или Адът и Голямата бездна.

Това алегорично описание на Света с точност се поддържа от над 600 различни древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската, догоните, маите, инките, навахо,  шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко, норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много, много други.

От своя страна, Масонската наука твърди, че Земята е кълбо, бясно въртящо се около себе си и около огнената топка Слънце, две трети от повърхността, на което е покрита с океани. Обаче, здравомислещият човек знае, че водата винаги заема хоризонтално ниво и затова е напълно невъзможно да „полепне” по повърхността на бясно въртяща се топка, колкото и голяма да е тя. Тогава на помощ на Илюминатската хелиоцентрична парадигма дошъл Масонът Сър Исаак Нютон - Великият майстор на Ордена на Сион, който измислил недоказаната и до днес гравитация.

 

След като Исаак Нютон бил посветен в рицарство от кралица Ана през 1705 година, той приел необичаен герб: чифт кръстосани човешки кости върху черен фон, като пиратския флаг. Виж тук: http://www.mediafire.com/view/at7bp7mbvxkkr7l/Hristianstvoto i Ploskata Zemia - Stamat - 02.jpg

Възпоменателната плоча над входната врата на Имението „Уълсторп”, в близост до Калстъруърт в Линкълншир. Надписът гласи: „В това Имение е роден Сър Исаак Нютон, рицар, 25-ти декември 1642 година”. Виж тук: http://www.mediafire.com/view/a9j20kxlcpilm3b/Hristianstvoto i Ploskata Zemia - Stamat - 03.jpg

Осмо. Бог нарича Твърдта: небе (Небеса – в оригинала), с което Му дава свои енергии. Настава вечер и настъпва утро – ден втори. Както в пети стих, така и тук, денонощието се явява пулсация в цикъла на Сътворението и не се придизвиква от движението на светлинни източници или от въртенето на някакво измислено кълбо-планета.

Девето. Творецът събира поднебесните води в морета и по този начин се появява сушата. Тук може да се направи логичният извод, че преди обособяването им в морета водите са били навсякъде. Масонската наука отново е в пълно противоречие с Библейското повествувание, тъй като тя твърди, че в началото Земята е била гореща топка, след това е изстивала стотици милиони години и чак после са се образували моретата.

Десето. Бог нарича земята и моретата, което означава, че им дава определени Свои енергии. Подчертава се отново, че водите и сушата са създадени от самото начало, а не както Масонската наука учи нашите деца.

Единадесето. Създателят сътворява растенията (тревата и дърветата) на сушата, като семената са в плодовете им според вида им. Този и следващият стих са фатален удар върху материалистическата Масонска еволюционистка теория. Библията изрично посочва, че живите организми са създадени разделено и обособено по видове, като всеки организъм е създаден поотделно, а НЕ Е ЕВОЛЮИРАЛ от предходен организъм. Извечната мъдрост на човешкият род, намерила своя синтез в Книга Битие, свидетелства за това, че всеки организъм в нашата Вселена е създаден от Твореца отделно и независимо от останалите, бидейки в постоянна взаимовръзка с тях, и в никакъв случай не произлиза от някакъв предходен организъм, явявайки се негова еволюция, развитие или мутация. Още повече, че тук се казва, че животът е създаден изначално на сушата и едва по-късно във водата. (Двадесети стих: 20 И Бог каза: Да гъмжи (1) водата от множества живи същества*, и птици да летят над земята по небесната твърд!  *или: души, така и в цялата книга; (1) Пс. 104:25)

 

Войстващият Масонски академизъм, обаче, абсолютно задължаващо постулира и учи човешките деца, че ние сме се появили съвсем случайно, абсолютно без никаква причина, чрез еволюционната верига на невероятната непредсказуема случайност, започваща в първичното море от едно-единствено едноклетъчно и преминаваща през амеби, риби, влечуги, напълно измислени същества - „динозаврите, маймуни и гротескни никога несъществували маймуночовеци, населяващи въртящо се около себе си и стрелкащо се с невъобразими постоянни скорости във вакуума скално кълбо, с океани по повърхността, възникнало като последица на невероятно малки вероятности, водещи началото си от Големия взрив, породен от АБСОЛЮТНОТО НИЩО, който вместо да разруши същото това НИЩО, като всички други взривове, станал причина за живота и цялата невероятна хармония, красота, светлина и любов около нас и, естествено, всичко това е станало по погрешка, съвсем случайно, без участието на ТВОРЕЦЪТ! Изумително е как интелигентен човек може да приеме, като знание, подобни абсурдни, алогични, наивни и безочливо смехотворни безсмислици!

 

Дванадесето. Потвърждава се, че по Земята е порастнала зелена трева, и билки – в оригинала, които са дали семе, всяка за своя вид, и са израстнали дървета и са дали плодове и семе, всяко за своя вид. От този стих човек разбира, че всички видове в царството на растенията са създадени изначално и едновременно, по същият начин, както в двадесети стих, се посочва, че всички водни обитатели и птици са създадени едновременно и както по-късно, от двадесет и четвърти стих нататък, Творецът създава всички животни едновременно. Следователно, Библията изрично посочва, че Творецът е създал цялото огромно многообразие на видове едновременно, всеки вид в царството му. Еволюционисткият Масонски материализъм, както изяснихме по-горе, изповядва точно противоположния мироглед за  произхода на видовете, като всеки вид произлиза от предходния, започвайки от едно случайно зародило се едноклетъчно в океана и стигайки до човека. Този сатанистки модел за произхода на живота слага знак за равенство между вирусите, например, и човека, като по този начин налага възгледа, че масовото изтребление и войните, водени от същият този Масонски Илюминатски елит, не са чак такова варварство и посегателство срещу самият Създател, защото е казано: „26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие!”, което трябва да се разбира, че масовото унищожаване на човешки същества е война против Бога!

Тринадесето. Настава вечер и настъпва утро – ден трети. Цикличността на денонощието продължава, без да има нужда от въртяща се кълбовидна Земя.

Четиринадесето. Творецът, чрез Своето слово – Своята вибрация, създава светилата на Небесната твърд, за да разделят деня от нощта и да служат за хронологични знаци. Съвсем точно се посочва, че светилата са създадени под Небесната твърд, която, бидейки преди това отделена и издигната от Земята, се явява затваряща и обособяваща нашата Вселена. В Библията не се посочва, че светилата отстоят от нас на трилиони и трилиони километри и се въртят и се стрелкат насам-натам с невъобразими за ума скорости от милиони километри в час, както твърди Масонската астрономия. Тези светила са създадени под Небесната твърд и то след като на Земята вече има растителен живот, така че в никакъв случай не са на възраст от милиарди години и на отстояния стотици милиони и милиарди трилиони километри!

Петнадесето. Да бъдат за светила на Небесната твърд, за да светят на Земята. Потвърждава се, че Творецът е създал светилата на Небесната твърд специално и преднамерено за Земята, а не както учи Масонската наука, че Земята се е образувала милиарди години след небесните светила. Творецът създава светилата на Небесната твърд едва след като е сътворил живота на Земята. Този факт недвусмислено доказва важността и първенствуващото място, което заема живота пред светилата в Небесата по време на акта на Сътворението. Това е изключително важно да се разбере, тъй като Масонската съвременна наука твърди, че животът е произлязъл съвсем случайно от неживата материя, т.е. от химическите елементи и съединения, произведени от неживите звезди по време на някакви измислени контролирани термоядрени реакции във вътрешността им. Идеята, че растенията, животните и човека са произлезли съвсем случайно от неживи субстанции е не само абсолютно неправдоподобна, ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО НАПЪЛНО НЕДОКАЗУЕМА, но и математически опровергавана от теорията на вероятностите!

 

Шестнадесето. Творецът създава по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото – за да владее нощта, той създава и звездите. В пет последователни стиха, настоятелно се подчертава, че Небесните светила са създадени след възникването на живота на Земята, с цел да му служат и да бъдат от полза за човека. Масонската наука, която всъщност представлява материалистическа религиозна система, изповядва точно противоположното становище, а именно, че животът, респективно човекът, е временно появило се случайно явление и няма абсолютно никакво значение за и във Вселената. В Библията, както и във всички свещени книги навсякъде по Света, изрично се посочва и доказва, че живот може да бъде създаден само от живот, а именно, вечно живата и въздесъща Божествена Личност на Бог-Създател сътворява Вселената и живота в нея!

 

Седемнадесето. Бог поставя светилата на Небесната твърд, за да светят на Земята. В четвърти пореден стих Свещеното за Християните писание посочва, че Създателят е поставил светилата на Небесната твърд, за да бъдат полезни на Земята и човека и да му служат, а не той да ги боготвори и да им служи, какъвто е случаят със съвременната наука. В наши дни, бездуховната система на материалистическата наука прави всичко възможно да отклони взора на човека от вътрешния му мир, където той би потърсил и намерил своя Създател, като го отклони, измами и прокуди от Бащиния му дом, чрез лъжата за външната спрямо него, безкрайна и вечна материална вселена – студена, безжизнена и бездуховна. Юнг е казал твърде верни слова: „Който гледа навън – сънува, който гледа навътре - се събужда.”

 

Осемнадесето. Създателят сътворява светилата, за да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. Творецът влага Своите вибрационни енергии, за да създаде пулсациите и циклите на Земята, за да са от полза за човека.

Безценното изследване на Гебриел Онриет „Небеса и Земя”, което преведох наскоро, предоставя в синтезиран и достъпен вид хилядолетната човешка мъдрост за Вселената, като авторът я прокарва през призмата на собствените си размисли и теории, голяма част от които, мога уверено да заявя, са напълно достоверни. Като се има предвид, че Гебриел Онриет прави изследванията си в началото на ХХ-ти век, потресаващ е фактът, че нейната теория за нематериалното естество на планетите и звездите, се доказва напълно, чрез съвременната висока технология на дигиталните камери. Заснемането на планетите и звездите например с Nikon Coolpix P900, с оптично увеличение 83х, разтърсва дълбоко заспалото съзнание на съвременния промит от дезинформация и измами ум и заставя настъпването на зората на просветленото събуждане от хипнотичния сън, така присъщ на цивилизованата бездуховност.

   

Плоската Земя – Блуждаещи звезди – Венера  

 Звездата Сириус, заснета с голямо увеличение.

Единствената контрамярка, която Масонската материалистична научна религиозност може да предприеме, е да хвърля все по-нови и по-нови лъжи в лицето на спящите духом, за да не посмеят никога да се събудят от погубната дрямка – измамата за това, което в действителност представлява човешкото същество. В течение на хилядолетия Илюминатите са усъвършенствали до виртуозност измамната система, като през последните два-три века започват да я наричат с високопарното, обезкуражаващото и нетърпящо независими изследвания и подлагане на систематичен логическо-критичен анализ наименувание „НАУКА”. Съвременната Наука - езикът, на който властващият Илюминатски Елит задължава всички нас, още от детските си години да говорим, е в действителност Световната религия и се нарича Материализъм. Когато достигне до корените на тази религия, безпристрастният изследовател с трезв поглед би открил нейните божества. БОЖЕСТВАТА в пантеона на Елита са: Материята, Случайността и Големият Взрив. Според религията „Наука”, абсолютно никаква дейност във Вселената не може да бъде извършена без участието на тези ТРИ БОЖЕСТВА – Материята, Случайността (Хаосът е неин „частен случай”) и Големият Взрив. Това е така, защото тези три божества заместват Творецът Бог-Създател в парадигмата на Илюминатския Елит и служат за причина и обяснение на Вселената. „Научното” обяснение на Вселената е твърде неправдоподобно, измамно, алогично и недоказуемо, но това е без значение за индоктринираните маси, тъй като те не мислят критично и безрезервно ВЯРВАТ В „НАУЧНИТЕ АВТОРИТЕТИ”. По този начин, демоничната религия на Падналите Ангели, наречена „Съвременна Наука”, чрез разтрогването на съкровената ни изконна и извечна връзка с нашия Създател, покварява мисълта, заробва сърцето и погубва душата на Човека.

Матей 24:24 Защото ще се появят лъжехристи (1) и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса (2), така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.   (1) ст. 5,11; 1 Йн. 2:18; (2) 2 Сол. 2:9; Откр. 13:13

Откровение 22:14 Блажени тези, които изперат дрехите си (1), за да имат право на дървото на живота (2) и да влязат през портите в града (3).   (1) гл. 1:5; (2) гл. 2:7; (3) гл. 21:27

15 А отвън (1) са псетата (2), чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже (3).  (1) Мк. 4:11; (2) Фил. 3:2; (3) гл. 21:8; Гал. 5:21

Библейски доказателства за Плоската Земя

 

 

СЛЕДВА

 




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход