Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо - Част Втора

Откъси от:

 

Как Стенли Кубрик фалшифицирал прилуняванията на Аполо

 

или : Как престанах да се безпокоя и обикнах Лъжите.

 

Алхимическият Кубрик II

 

 Част Втора

5). Дълбочина на рязкост - следващото доказателство.

 

Освен издайническите доказателства на линията на хоризонта между декор и екран и промяната на детайлността на повърхностната текстурата, има и друга издайническа следа, която върви редом с ретрорефлективния матинг. Тя е свързана с фотографското понятие, наречено дълбочина на рязкост. Дълбочината на рязкост зависи от фокусната равнина, на която е настроен обективът на камерата. (Depth of Field – DOF - дълбочина на остротата, дълбочина на рязкост, дълбочина на фокуса. С него обозначаваме пространството пред фотообектива между най-близкия и най-далечния обект, който е на фокус в кадър. Дълбочината на рязкост намалява при по-отворена бленда и се увеличава при по-затворена бленда. – Бел. прев.)

 

Основно правило във фотографията е, че колкото е по-голям формата на филма, толкова дълбочината на рязкост е по-малка. Например, 16 mm филм има голяма дълбочина на рязкост. 35 mm филм има по-малка дълбочина на рязкост, а 70 mm филм (който Стенли  използвал за „2001: Космическа одисея”, какъвто са ползвали и всички астронавти-фотографи в мисиите на Аполо) има изключително малка дълбочина на рязкост. Това означава, че на практика е невъзможно за два обекта, които са далеч един от друг в обектива на 70 mm камера да бъдат в една и съща фокусна равнина. Единият от двата обекта ще бъде винаги извън фокус. Режисьорите обичат да използват дълбочината на рязкост, тъй като това създава мек заден план извън фокус, визуално много приятен за човешкото око.

 

Когато гледате началните сцени с хората-маймуни от 2001: Космическа одисея”, можете да видите, че всичко е на фокус. Дали това са маймуните или далечния пустинен заден план – всичко е на фокус. Това е така, защото Скочлайт екрана, на който се прожектира пустинната сцена на задния план, всъщност не е далеч от актьора, играещ маймуна. В действителност, Скочлайт екрана с изобразената пустинна сцена е точно зад актьорите, точно както Скочлайт екрана е точно зад астронавтите в кадрите от Аполо. Така че каквото и да се прожектира върху този екран винаги ще бъде в една и съща фокусна равнина, както актьора, играещ маймуна, така и актьора-астронавт. Тази дълбочина на рязкост е невъзможна в реалния живот, използвайки широкоформатен филм като например 70 mm. Да държим всичко на фокус е единствено възможно, ако в действителност всичко е ограничено върху малко пространство. Може да изглежда, като че човекоподобните маймуни са някъде всред огромен пустинен пейзаж, но в действителност всички те са върху малък декор в студиото. Може да изглежда, като че астронавтите са всред огромен лунен пейзаж, но всъщност те са върху малък ограничен декор.

 

Според справочниците на НАСА, астронавтите от Аполо са използвали широкоформатни фотоапарати Hassleblad. Тези фотоапарати са снабдени с големи ролки 70 mm филм, на който се е снимало. Този широкоформатен филм е точно същия размер филм, който Кубрик  използвал при заснемането на  2001: Космическа одисея”. Дълбочината на рязкост във фокусната равнина на тези камери е невероятно малка. Това би трябвало да е огромен проблем за астронавтите-фотографи, които би трябвало постоянно да настройват фокуса. Ето защо, би трябвало да очакваме да видим много нефокусирани снимки, направени от астронавтите. Като имате предвид факта, че поради скафандрите си, те дори не са били в състояние да гледат през визьора на фотоапаратите, това би трябвало само да увеличи шанса повечето снимки да бъдат извън фокус.

 

Разгледал съм целия фотографски архив на програмата Аполо, както в Центъра за космически полети „Годард” в Грийнбелт, щата Мериленд, така и в основното фотографско хранилище в централата  на НАСА в Хюстън. Когато проучва фотографския архив на програмата Аполо, човек открива точно обратното на това, което очаква да намери. Вместо много от снимките да са извън фокус, ние откриваме, че почти всяка снимка е на перфектен фокус. Наред с това, тези любители астронавти-фотографи имат рядко чувство за композиция, особено когато човек си спомни, че те не са в състояние дори да погледнат през визьора на фотоапарата. Техните снимки носят несъмненото качество на много изтънчен професионален фотограф.

 

Преди впускането си във филмовата кариера, Стенли Кубрик е професионален фотограф, работещ за Луук мегъзин. Честно казано, дори и професионален фотограф, гледащ през визьора на фотоапарата, много би се измъчил да постигне първичната образност и кристално чистият фокус на любителите астронавти-фотографи от Аполо. Обаче за нещастие на замесените, фактът, че всички снимки в архива на Аполо са на фокус, е стар издайнически белег за използването на ретрорефлективния матинг.

 

Разгледайте горните снимки от Аполо. Моля, обърнете внимание, как всичко е на фокус. Преминавайки през целия фотографски архив на Аполо, човек открива, че астронавтите- фотографи изглежда никога нямат проблем с дълбочината на рязкост. Въпреки че човек никога не може да задържи всичко на фокус при такива огромни разстояния тук, на Земята, законите на физиката по някакъв начин не важат, когато човек снима на лунната повърхност. Наистина, самата динамика на обектива и дълбочината на рязкост очевидно изчезват, когато астронавтите снимат. (Само за протокола, фотоапаратите изобщо не се променяни от Хаселблад или от някой друг.) Като професионален фотограф и режисьор, аз съм се борил с проблема дълбочина на рязкост повече от 40 години. Изненадан съм, че никой фотограф не е забелязал, че астронавтите-фотографи не са срещали проблем с дълбочината на рязкост. В действителност липсата на проблеми с дълбочината на рязкост е още един пирон в ковчега на програмата Аполо.

 

6). „Стъклени градове” или ретрорефлективен матинг?

 

Бившият консултант на НАСА Ричард Хоугланд е изследвал много от снимките от кацанията на Аполо и, въпреки че никога не е забелязал невъзможната дълбочина на рязкост, той намира други странни аномалии в материалите на НАСА. (Richard Hoagland е подставено лице на Илюминатската върхушка и активен участник в програмата за дезинформиране и заблуда на Човечеството – Бел. прев.)

 

Като проучва фотографските архиви от мисиите на Аполо и обработва тези снимки чрез различни графични програми, Хоугланд открил геометрични фигури” в небето, заобикалящо астронавтите на Луната. Той предполага, че тези геометрични форми са доказателство за някакъв вид гигантски структури, направени сякаш от стъкло, заобикалящи отзад и отгоре астронавтите, докато те стоят на лунната повърхност. Хоугланд дори ни показва, че се появяват многоцветни светлини, отразяващи се в небето над астронавтите.

 

..........

 

Ето някои от изображенията на Хоугланд. Той смята, че тези снимки са доказателство, че НАСА крие факти за извънземни градове.

56e70fb683041_StanleyKubrickMoonLandingH

 

Това е обработена снимка на астронавта Ед Мичъл на повърхността на Луната, направена по време на мисията на Аполо 14.

 

.........

 

Никой от НАСА дори не се опитва да даде отговор на Хоугланд или на друг, относно странните неща, които той, както и други, откриват в небето над астронавтите. Хоугланд теоретизира, че това е фотографско доказателство за огромни, изоставени стъклени градове на повърхността на Луната. Той казва, че това, което виждаме в горното (и долу вдясно) обработено изображение са огромни стъклени кули, които се появяват на снимките единствено, след като са били обработени чрез графичен софтуер. Ето и някои други снимки на Хоугланд:

56e70fc13d24c_StanleyKubrickMoonLandingH

 

Хоугланд взел снимката вляво и я обработил по начин много подобен на този, по който аз обработвах горните снимки от 2001: Космическа одисея”. Чрез увеличаване на гамата и контраста на изображението, той постигнал снимката вдясно. Това, което Хоугланд наистина вижда, обаче, е несъвършенството на фоновия Скочлайт екран, който Кубрик използва за създаване на лунния заден план. Тези несъвършенства също могат да бъдат открити в пустинния заден план в сцените с маймуните от 2001: Космическа одисея” (виж по-горе).

 

Това, което Хоугланд и изображението по-горе разкриват, е текстурата и геометрията на Скочлайт екрана. Поради обширността на декора, тъй като той имал нужда всичко да изглежда, като че не е снимано на звукоизолирана сцена, Кубрик трябвало да съшие няколко Скочлайт екрана заедно. Едва когато създал достатъчно голям Скочлайт екран, той бил в състояние да получи достатъчно голямо фоново изображение, което да е достатъчно просторно, за да изглежда като повърхността на Луната или пустиня преди четири милиона години. Процесът, пресъздал пустинния заден план от „2001: Космическа одисея”, е същият процес създал лунния планински фон за мисиите Аполо. Това е снимка от изследванията на Хоугланд.

56e70fca64c86_StanleyKubrickMoonLandingH

 

Обработеното изображение разкрива отразена светлина, приличаща на дъга, високо над астронавтите в небето на Луната. Хоугланд теоретизира, че това е светлина, която се отразява в една от гигантските стъклени кули, стоящи точно зад астронавта. В действителност, това е светлина, отразяваща се в едно от малките стъклени зърна на Скочлайт екрана. По някаква причина, това стъклено зърно е било леко изместено от точния 90-градусов ъгъл и така е уловило светлината на прожектора и я е отразило обратно към камерата.

 

Отново сцена от 2001: Космическа одисея” (обработена):

56e70fd26f94d_StanleyKubrickMoonLandingH

 

И една от обработените от Хоугланд фотографии от Аполо:

56e70fdd021d8_StanleyKubrickMoonLandingH

 

И от двете снимки по-горе е видно, че геометричните форми”, за които Хоугланд говори в действителност е структурата, дефектите и шевове на Скочлайт екрана. Може би това е причината НАСА внезапно да „загуби всичките си лунни фотографии. Може би това е причината НАСА наскоро да признае, че случайно” е записвано върху оригиналните магнитни ленти на висока резолюция  от Аполо 11. Може би това е причината Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, да не иска да участва в празненствата по случай 40-годишния юбилей.

 

Може би това е причината НАСА никога да не се върне повече на Луната.

 

...........

 

Но защо Кубрик би направил такива грешки?

 

Моят отговор е, че Кубрик ги е направил нарочно.

 

Той оставя зад себе си издайнически доказателства за своята работа. И това той прави нарочно. Не само в горната снимка, но всъщност навсякъде във фотографския архив на Аполо. В едно нещо съм сигурен, че някаква част от Стенли Кубрик искала всички да разберат какво е направил. И ето защо, той е оставил улики, които биха обяснили кой го е направил и как.

 

...............

 

Джей Уайднър

 

20-ти Юли 2009

 

Послеслов от преводача

 

Трябва да поясня, че позицията ми се различава от тази на автора на есето по това, че аз осъзнавам истината за Плоската Земя и детайлно я доказвам в моя блог. В него съм публикувал много свои преводи, както и лични изследвания, изобличаващи лъжата за „космическите пътешествия”, тъй като Слънцето, Луната и звездите са просто светила на небосклона, а не Терра фирма (Твърда Земя), по която човек може да ходи. И колкото по-бързо Човечеството прозре през мъглата от заблуди и лъжи на Властващият Елит, толкова по-скоро ще счупи оковите приковали го в хилядолетна робия.

 

Мир и Любов!

 

СТАМАТ

 

 

15-ти Февруари 2016 година

 




16 Коментара



Стенли Кубрик може и да е фалшифицирал одисеите до Луната, но какво общо има това с някаква си "истина за Плоската Земя".

Земята е сфероид и това е 100%-ва истина.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Дзен-будистите казват: "Не можеш да налееш чай в пълна чаша." Това означава, че ако искаме да придобием ново познание, ние трябва да се освободим от стария умствен багаж. Прочетете и се вдълбочете в: "200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!". Сваляне на PDF тук!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Интересен материал. Градове от паралелния свят са виждани да "плуват" като чели в небето и от Земята. Не сме сами във Вселената.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
на 3/17/2016 at 15:13, Росица Копукова написа:

Интересен материал. Градове от паралелния свят са виждани да "плуват" като чели в небето и от Земята. Не сме сами във Вселената.

Вероятността да сме сами във Вселената като разумна форма на живот е много голяма.

Иначе Стамат ако го оставят да "твори" ще пренапише всички учебници по физика.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Земята има обиколка 40 000 км ???

Земята има различни радиуси ,защото не е идеална сфера.


Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 7 часа, acnekt написа:

Земята има обиколка 40 000 км ???

Земята има различни радиуси ,защото не е идеална сфера.

Земята е плосък и абсолютно неподвижен диск - център на нашата непосредствена Вселена, над който Слънцето, Луната и звездите обикалят вътре в Небесния купол. Според Хелиоцентричната теория скоростта на въртене на кълбовидната Земя за географската ширина на България е около 1300 км/ч, т. е. свръхзвукова скорост. Нужно е човек да се замисли сериозно върху налудността на подобно твърдение, особено в тих ден, когато и листец не потрепва!   "...самият Коперник, когато публикувал теориите си за движението на Земята в трактата „За въртенето на небесните сфери” през 1543 година, настоявал за чисто хипотетичния им характер. Той казва: „Хипотезата за движението на Земята е само една хипотеза, която е полезна за да обясни явленията, но тя не трябва да се разглежда като абсолютна истина.” - Гебриел Онриет

56eedcd0a10b7_ZakonazaPerspektivata-Stam

200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

Сподели този коментар


Линк към коментара
на 19.03.2016 г. at 3:45, BMW Маниак написа:

Вероятността да сме сами във Вселената като разумна форма на живот е много голяма.

Иначе Стамат ако го оставят да "твори" ще пренапише всички учебници по физика.

И ти като разбираш от физика, я кажи да видим, като как аджеба са излетели астронавтите от луната за да се приберат на земята. Сега щатите имат совалка, ама тогава, когато твърдят че кацнаха на луната нямаха такава техника. Като как, са се изстреляли с ускорение достатъчно да преодолее лунната гравитация, и не само това, като как са успели с подръчни средства да насочат правилно ракетата за обратното изстрелване. По онова време, когато нямаше совалки, космонавтите на земята не можеха да кацнат, а се приземяваха с капсули и парашути.

Луната няма атмосфера. Там за да кацне кораб и да не се разбие, е необходимо двигателите му да дадат необходимата тяга и винаги да са насочени така, че да противодействат на лунното гравитационно ускорение.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 35 минути, Реджеп Иведик написа:

И ти като разбираш от физика, я кажи да видим, като как аджеба са излетели астронавтите от луната за да се приберат на земята. Сега щатите имат совалка, ама тогава, когато твърдят че кацнаха на луната нямаха такава техника. Като как, са се изстреляли с ускорение достатъчно да преодолее лунната гравитация, и не само това, като как са успели с подръчни средства да насочат правилно ракетата за обратното изстрелване. По онова време, когато нямаше совалки, космонавтите на земята не можеха да кацнат, а се приземяваха с капсули и парашути.

Луната няма атмосфера. Там за да кацне кораб и да не се разбие, е необходимо двигателите му да дадат необходимата тяга и винаги да са насочени така, че да противодействат на лунното гравитационно ускорение.

Ти мани че аз не разбирам от физика ами то куп физици от СССР по време на студената война се разбра че нищо не разбират щом не се досетиха каква "измама" им пробутаха американците. 

Не мога да ти схвана поста ама ако ще дискутираме кацнали ли са или не има достатъчно голяма тема в тоя форум.

Относно необходимостта за обратна тяга и прилуняването имаш ли идея с помощта на какво е измерено точното разстоянието Земя-Луна ? И как аджеба се е отзовало на Луната, едва ли е оставено на свободно падане.
един джокер: ъглов отражател отзовал се незнайно как на Луната по време на мисиите Аполо и работещ като такъв до ден днешен.

Снимките не мога да ги коментирам дали са фалшиви или не ама да предположим че са фалшиви, това изключвали кацането на Луната ?

 

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Снимките ги остави ти. Ясно е че са фалшиви. А властите в СССР и Рашия са известни с това, че най много лъжат. Сега тука американците оплюваме.

Как са излитнали от луната ?

Че те докато направят совалка да излита от земята, колко години от тогава минаха, колко кандидат совалки се разбиха и колко астронавти загинаха, години след прословутото прилуняване. Хям на земята има специални летища и площадки.

Не си ли виждал как излита ракета, която е предназначена да преодолее планетното ускорение. То е специална площадка. Специални подпори. Къде на луната такива условия, че да успеят да излитнат, да преодолеят гравитацията и да се върнат на земята. И как точно при кацането ракетата е успяла да кацне на непознатия терен така насочена, че да може да се изстреля успешно отново в желаната посока.

Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 8 часа, BMW Маниак написа:

Относно необходимостта за обратна тяга и прилуняването имаш ли идея с помощта на какво е измерено точното разстоянието Земя-Луна ? И как аджеба се е отзовало на Луната, едва ли е оставено на свободно падане.
един джокер: ъглов отражател отзовал се незнайно как на Луната по време на мисиите Аполо и работещ като такъв до ден днешен.

Измамата за „космическите полети”.

Всички космически полети са пълна измама!!! Принципът, залегнал в основата на реактивната и ракетната техника е Третия Закон на Нютон, който гласи: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Това означава, че е абсолютно необходима веществена среда, като въздух, вода или друга такава, за да има от какво да се оттласне реактивният двигател. Тези двигатели извършват постъпателни движения, само защото изхвърляните с голяма скорост от тях газове в определена посока оказват налягане върху частиците от средата, в която се намират (въздух, вода) и тези частици ги изтласкват в противоположната посока. Следователно, във вакуум реактивният двигател (самото име обяснява принципа му на действие) би бил напълно безполезен, тъй като там няма частици, с които да взаимодейства. Следователно, ракетните двигатели, явяващи се частен случай на реактивните двигатели, с разликата, че носят горивния окислител на борда на превозното средство, въпреки че могат да достигат до по-големи височини, където кислородът би бил недостатъчен за конвенционалния реактивен двигател, в никакъв случай не биха могли да работят в отсъствието на веществена среда, т.е. във вакуум! Когато разглеждаме снимки или видео-материали на изстрелвания на ракети, те винаги описват параболична траектория, която неминуемо ги отвежда отново на повърхността.

НАСА – CGI-измами, Зиро-Джи самолети, басейни и акробатика

 

Закона за Перспективата

или как работи човешкото око

56f1a762988d5_NASA-CGI_STAMAT-03.jpg.7c0

 

Сравнение на движението и местоположението на Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни. Правейки ежедневни пълни кръгообороти над Плоската Земя, Слънцето ежегодно обикаля спираловидно, постепенно приближавайки се от Тропика на Козирога до Тропика на Рака и обратно, като по този начин предизвиква смяната на деня с нощта, както и сезонните цикли.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
на 20.03.2016 г. at 19:27, СТАМАТ написа:

Земята е плосък и абсолютно неподвижен диск - център на нашата непосредствена Вселена, над който Слънцето, Луната и звездите обикалят вътре в Небесния купол. Според Хелиоцентричната теория скоростта на въртене на кълбовидната Земя за географската ширина на България е около 1300 км/ч, т. е. свръхзвукова скорост. Нужно е човек да се замисли сериозно върху налудността на подобно твърдение, особено в тих ден, когато и листец не потрепва!   "...самият Коперник, когато публикувал теориите си за движението на Земята в трактата „За въртенето на небесните сфери” през 1543 година, настоявал за чисто хипотетичния им характер. Той казва: „Хипотезата за движението на Земята е само една хипотеза, която е полезна за да обясни явленията, но тя не трябва да се разглежда като абсолютна истина.” - Гебриел Онриет

Zakona za Perspektivata - Stamat - 17.jpg

200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

Център на Вселената според мене е Слънцето. А колкото до движението на планетите около техните слънца – няма такава, която да не се движи около своето. Няма и планета или звезда, които да не са сфероидни. Това са се опитвали да докажат опозиционери на църковните догми.

Във Вселената има Господ, който възниква като първоматерия-първодух светлина.  И създавайки цял куп от светове, е създал единствено разумен човека и останалия свят (Вселената).  В друг форум съм посочил непреки доказателства за съществуването на Господ. Ако държите, мога да ги посоча и тук.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 3 часа, karadzha написа:

Център на Вселената според мене е Слънцето. А колкото до движението на планетите около техните слънца – няма такава, която да не се движи около своето. Няма и планета или звезда, които да не са сфероидни. Това са се опитвали да докажат опозиционери на църковните догми.

Във Вселената има Господ, който възниква като първоматерия-първодух светлина.  И създавайки цял куп от светове, е създал единствено разумен човека и останалия свят (Вселената). 

Всички древни духовни манускрипти, описват един и същ генезиз на живите същества и човека и подобна космогония. От цялата древна литература, космологичните и космогонични знания най-точно са описани в „Шримад Бхагаватам”. Там се говори за безброй плоски Светове, всеки от които се съдържа в сферична обвивка от пластове елементална материя, бележещи границата между Земния (ежедневен) и Трансценденталния (Божествен или Духовен) безкраен и вечен свят. Пространството вътре в сферата се нарича Брахманда – Яйцето на Брахма или Космическото яйце и символизира манифестирания Космос – Вселената. Земният диск (Бху-мандала), който ние обитаваме се намира на екваториалната равнина вътре в сферата и я разделя на горна половина – Небесните селения и долна – Подземното царство, изпълнени с амниотични (околоплодни) води. Оста в сферата, перпендикулярна на Земния диск, се нарича Меруданда - от планината Меру в центъра на Земния диск. Тя обозначава пътя на душата през седемте селения нагоре при възнесение или надолу при инкарниране, както и седемте чакри и кундалини, но едновременно с това е и оста, около която се въртят Слънцето, Луната, планетите и звездите и можем да си я представим като свържем мислено Северния полюс с Полярната звезда. Подобно на Бху-мандала и Меруданда, в мита за Атлантида откриваме плоската Земя, в центъра на която е Дървото на живота със змия увита около ствола му. Така и Атлас поддържа Земята върху плещити си, докато седемте му дъщери (седемте чакри и планети) пазят и танцуват около Дървото на живота (кундалини).

Kak 4ove4estvoto be porobeno - 2.jpg

В Юдео-християнската и апокрифната литература светът е описан по подобен начин: Земята е плоска, поддържана от Устоите на Земята (колони), отгоре е Небесната твърд (купола), разделящ водите на Сътворението на две: под твърдта – нашето небе и над твърдта – Небесните селения, Дървото на живота се намира в центъра на Едем, а под Земният диск се намира Преизподнята и Адът.

Това алегорично описание на света с точност се поддържа от над 600 различни древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската, догоните, маите, инките, навахо,  шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко, норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много други. Естествено, според съвременната „наука”, това са варварски и дивашки възгледи на пещерняци и не заслужават никакво внимание!

Символът на Космическото яйце можем да открием в архитектурата на храмовете по света. Всички синагоги, черкви, джамии, хиндуистки и други източни храмове имат куполи, символизиращи небесния свод. Поклонникът, влизащ в храма, първо се изкачва по стъпала, символизиращи духовната еволюция, чрез многократни прераждания на човешкото същество до издигането му на това ниво на съществувание от по-ниските „подземни” нива, след това върви по равния храмов под, символизиращ плоската Земя от ежедневния свят, като над него се намира Небесния купол със закачени физическите светила - полилей или свещници, т.е. Слънцето, Луната и звездите, а над тях са фреските, изобразяващи висшите Божествения селения, като централната част на купола са Селенията на Върховния бог. Върху куполите на храмовете винаги се издига символът на Творецът за дадена религия – кръст, полумесец или друг символ, за да покаже, че Творецът е извън своето Творение, т.е. извън погледа на поклонника вътре в храма, като същевременно остава свързан завинаги с него. Явно е, че „подземният” свят е символизиран от подземията на храмовете, които в Европа стават печално известни със занданите си. Символното значение на разрушаването на храмове при поробване на народ или смяна на Обществено-политическата структура е налагането на промяна в сатуквото и светогледа на народа.

Това, което Масоните-„учени”-материалисти извършиха срещу Човечеството, е покушение срещу самата същност на човека и човешкия живот. От хилядолетия духовните учители на Човечеството учат, че човек е създаден от Творецът-Творение като вечно и безсмъртно същество, прераждащо се от тяло в тяло в кармична зависимост и е венец на живите същества, че човек идва на тази Земя с определена цел, а именно духовно усъвършенстване и е длъжен да гледа на живота си сериозно, за постигане на съвършенство в края на самсара – колелото от прераждания. Древното знание достоверно посочва, че Земята е дисковидна и непоклатима и е предпазена от купол, най-вероятно, енергиен, за да няма влияния, както отвън, така и отвътре на събитията.

От своя страна Масонските-„учени”-материалисти, говорейки на своя символен език, учат ежедневно всички деца на тази Земя, че те са напълно бездуховен механично-химически сбор от клетки и дори чуствата възхита, любов и копнеж са чисто химически реакции, като в стъклена епруветка, че Човекът е плод на невероятна и неправдопободна случайност на безжизнените химически реакции, създали живот в първичния океан върху една безспирно въртяща се скална топка в безкрайния и безжизнен и безцелен, и бездуховен космос. Нима е възможна по-безрадостна, по-мрачна, по-тъжна, по-безсмислена, по-безперспективна и разочароваща реалност от описаната!? И именно това е целта, която преследват Масоните-„учени”-материалисти, обслужващи интересите на Илюминатския Елит, а именно, създаването на объркани, депресирани и разочаровани от безнадеждната си участ човеци-аутоматони, работещи безропотно от 8 до 5, пет дни в седмицата, като през другите два дни заглушават стоновете от детските си мечти с тонове бира и спирт. Или, както казва печално известният Д. Дж. Рокфелер: „Не искам нация от мислители – искам нация от работници”.

СТАМАТ

"200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!" с български субтитри гледайте тук!

Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 2 часа, СТАМАТ написа:

От своя страна Масонските-„учени”-материалисти, говорейки на своя символен език, учат ежедневно всички деца на тази Земя, че те са напълно бездуховен механично-химически сбор от клетки и дори чуствата възхита, любов и копнеж са чисто химически реакции, като в стъклена епруветка, че Човекът е плод на невероятна и неправдопободна случайност на безжизнените химически реакции, създали живот в първичния океан върху една безспирно въртяща се скална топка в безкрайния и безжизнен и безцелен, и бездуховен космос. Нима е възможна по-безрадостна, по-мрачна, по-тъжна, по-безсмислена, по-безперспективна и разочароваща реалност от описаната!? И именно това е целта, която преследват Масоните-„учени”-материалисти, обслужващи интересите на Илюминатския Елит, а именно, създаването на объркани, депресирани и разочаровани от безнадеждната си участ човеци-аутоматони, работещи безропотно от 8 до 5, пет дни в седмицата, като през другите два дни заглушават стоновете от детските си мечти с тонове бира и спирт. Или, както казва печално известният Д. Дж. Рокфелер: „Не искам нация от мислители – искам нация от работници”.

 

СТАМАТ

"200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!" с български субтитри гледайте тук!

 

Ако приемем твоята теза за плоска Земя, много точно ще изпълним мечтата на гореспоменатия Рокфелер и ще сме немислещи.

Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 33 минути, karadzha написа:

Ако приемем твоята теза за плоска Земя, много точно ще изпълним мечтата на гореспоменатия Рокфелер и ще сме немислещи.

Първо прочетете, гледайте и разсъждавайте, а после правете изводи! Човек трябва обосновано да говори! 

200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

Закона за Перспективата или как работи човешкото - снимки око

Terra firma : the earth not a planet, proved from scripture, reason and fact

 
Д-р Самюел Роуботъм „Зететична Астрономия: Земя, не кълбо

Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 18 часа, СТАМАТ написа:

Първо прочетете, гледайте и разсъждавайте, а после правете изводи! Човек трябва обосновано да говори! 

200 Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

Закона за Перспективата или как работи човешкото - снимки око

Terra firma : the earth not a planet, proved from scripture, reason and fact

 
Д-р Самюел Роуботъм „Зететична Астрономия: Земя, не кълбо

Колко пъти ще трябва да повтарям, че Земята не е идеална сфера. Ний не живеем във сфера и  това за  множеството от точки  не важи.Защото Земята има различни радиуси.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Одеве изгледах американският филм "Аполо 18", който излезе още през 2011г. Филма е направен документално с идеята да изглежда достоверен и сякаш заснет по онова време. Определено ми хареса и предизвика в мен много въпроси. Съжалявам ако спойлна някого, който иска да го гледа.

Филма е творческа измислица, в по-голямата си част, но реално сред научните среди, както и сред обществото има теории, че кадрите от мисиите Аполо са заснети на Земята в студио, защото екипажите на мисиите са се срещали с извънземни. Разбира се това е само теория и не може да се докаже, но в последните години доста се коментира и темата набира все повече привърженици. 

Всичко във филма е режисирано, с декори в студио, с визуални ефекти, но на мен през цялото време ми изглеждаше супер реалистичен. И то това всъщност е идеята на един филм - да те вкара в една различна реалност. Кадрите с гледки към Земята те карат да се чувстваш жалък. Тая пуста и осеяна с кратери Луна е колкото скучна, толкова пленяваща и красива и те обзема едно чувство на самота, на това колко далеч си от дома, замисляш се колко си малък, незначителен и жалък, в сравнение с вселената и всичките мистерии и красоти, които крие.

Според сценаристите мисията „Аполо 18″ не е била отменена, а екипажът е бил оставен да загине на Луната заради онова, което е видял и разбрал. Модулът им се прилунява, двамата американски астронавти тръгват да обикалят с лунохода, докато трети ги чака в космическа станция в орбита на Луната. Екипа от двамата космонавти - Натан Уокър и Бен Андерсън намират на Луната руски космически апарат, който е приближен близо до кратер, в който кратер намират умрял руски космонавт и се оказва в последствие, че е убит от извънземните същества. А по-късно те нападат и двамата американци и ги заразяват с неизвестни вируси и след всичко това НАСА и Белият дом решават, че тримата не трябва да се върнат на Земята. И двамата загиват, а на Джон Грей не са му дадени координатите за прибиране обратно.

Малко след това тримата астронавти са обявени за загинали в автомобилни катастрофи и други инциденти от такъв характер, че тленните им останки не позволяват идентификация. Филмът, макар и силно критикуван, се опитва да даде отговор на загадката „Аполо“.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход