Ужас в село Бисер

Водата доближи ви до смъртта,

но вие оцеляхте, братя мои,

сестри, родени във една страна,

белязана със мъка и герои.

И който днес се подигра със вас,

възмездието утре ще го стигне,

да знаеш всичко и да имаш власт,

то утре ща платиш с живот и име.

Виновници по Божия закон

за ужаса край вас и за потопа.

И ние преживяхме всеки стон,

той чу се от дома ни до Европа.

И в хаоса от вещи и коли,

от мъртви хора и животни мъртви,

над всичко туй животът пак върви,

надеждата за бъдеще прикътва.

Бъдете смели. Вие сте добри.

Видяхме го. Чете се по лицата.

И повече от вас ви Бог спаси

да продължите със кураж нататък.

Подсказва ни се неведнъж и дваж,

че с разногласие не се успява.

Един народ сме и над всички нас

все българското знаме се развява.

12 февруари 2012г., София

Росица Копукова

Включено в книга с лирика.