Експресен влак. В купето сме сами.
Край нас летят зеленина и гари,
а вътре притаено насити
очите ми със нежност и ми вярвай.
Надежден влак. Пътуваме натам,
където води ни сърцето с тебе.
Навсякъде е хубаво, аз знам,
щом твоята ръка държи се в мене.
Любовен влак. За спомен и за път
създаден, накъде ли ни отвежда?
На зная. Търсехме си райски кът
и го намерихме в една надежда.
Юли 2016г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари