Пътеката на времето
· 830 прегледа
Пътеката на времето е страшна,
отмерва зло, добро във вечността,
не всеки е обаче тъй създаден
да има верен поглед над света.
Така сме видими и мимолетни
различните по раса и по пол,
над нас светлеят думите заветни,
изречени от Божия престол.
Парите - тези съдници човешки-
на благородство или безморал,
изтичат между хилядите грешки,
ако във тяхно име си живял.
Пътеката на времето не спира,
отива си живот подир живот.
Но има нещо, дето не умира-
оставения за човечеството брод.
12 март 2005г.,
Симеоново - София
Росица Копукова
"Неспящата красавица", лирика, издадена същата година.
Препоръчани коментари