Понякога, вървейки по шумните улици,забързани, заети със себе си и с проблемите си,забравяме хората около нас, опитваме ли се поне за миг да усетим,радостта или тъгата в очите на хората покрай, които преминаваме.Една усмивка, един топъл поглед често може да спаси човек и да му даде надежда, че има доброта в този свят. Понякога най- важните неща от живота ни, ги научаваме по трудния начин.Замисляме ли се, че седим един до друг, а не се чуваме,имаме очи, а не се виждаме,защото сме вглъбени в себе си и се оказва, че сме по бедни от хората,които имат малко, но го ценят, че за много от нас красотата е в чистотата на помислите.Да бъдем по добри и верни на най - съкровенното в себе си, душата,нежността и обичта към всичко,което ни заобикаля.
1 Коментар
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари