статия ІV

Прибрам се преди малко към къщи. Минавам с колата покрай една застрахователна компания и какво

виждам. Един дебел... наистина грозно дебел циганин чиято риза не успява да покрие висналия му

корем. Има си мустаци - задължителни за всеки пазещ светите "ромски" традиции. Бърка си в

носа с показалеца на лявата ръка... Ама то един пръст... носа и той не лъже. Половината пройзводно

на носа остава по мустака. Сменяме ноздрата и ръката. До циганина чисто нов джип Инфинити..., черен

естествено... иначе комшията ще се смее. Прозорците свалени. Чува се така задушевната за циганите

мазна... ама чак капещо мазна чалга... Засърбя го петичката - той е с панталони - черни, чорапите са

бели... или са били някога... сандалки... от тези които услужливи циганки продават за левче 5 броя.

Сяда на бордюра и си събува чорапчето - почесва петичката - черна като съвеста на Хитлер и невидяла

вода - суха и напукана като Сахара. Пак си бърка в носа. Както традицията повелява на почетно

разстояние от него стои поредната единствена съпруга с децата, чиито имена един Аллах знае - Тя... е

с розов потник - електрик, ябълково зелена пола - електрик, с терлички с някакви бляскави работи.

Циганчето хванато за ръката и се мъчи с всички сили да оближе висящия от носа му зеленикаво- черен

продукт достигнал критична маса. Младото семейство чака застрахователя със заветната лепенка за

страничното лявто предно стъкло.

България - 1300 години по-късно...