статия ІV
Прибрам се преди малко към къщи. Минавам с колата покрай една застрахователна компания и какво
виждам. Един дебел... наистина грозно дебел циганин чиято риза не успява да покрие висналия му
корем. Има си мустаци - задължителни за всеки пазещ светите "ромски" традиции. Бърка си в
носа с показалеца на лявата ръка... Ама то един пръст... носа и той не лъже. Половината пройзводно
на носа остава по мустака. Сменяме ноздрата и ръката. До циганина чисто нов джип Инфинити..., черен
естествено... иначе комшията ще се смее. Прозорците свалени. Чува се така задушевната за циганите
мазна... ама чак капещо мазна чалга... Засърбя го петичката - той е с панталони - черни, чорапите са
бели... или са били някога... сандалки... от тези които услужливи циганки продават за левче 5 броя.
Сяда на бордюра и си събува чорапчето - почесва петичката - черна като съвеста на Хитлер и невидяла
вода - суха и напукана като Сахара. Пак си бърка в носа. Както традицията повелява на почетно
разстояние от него стои поредната единствена съпруга с децата, чиито имена един Аллах знае - Тя... е
с розов потник - електрик, ябълково зелена пола - електрик, с терлички с някакви бляскави работи.
Циганчето хванато за ръката и се мъчи с всички сили да оближе висящия от носа му зеленикаво- черен
продукт достигнал критична маса. Младото семейство чака застрахователя със заветната лепенка за
страничното лявто предно стъкло.
България - 1300 години по-късно...
1 Коментар
Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате
Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това
Регистрирайте се
Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!
Нова регистрация
Вход
Имате регистрация? Влезте от тук.
Вход