• публикации
    18
  • коментари
    14
  • прегледи
    8098

статия V

KoKKinoU_FaN

168 прегледа

За няколко дни си бях на село. Селото ми е на 200 километра от града и ходим там няколко пъти вв годината,защото пътя е 4 часа и няма как да ходим за събота и неделя.След шумната вечеря исках да изляза на чист въздух и седнах на едно столче и главата ми се оказа срещу звездите.Луна нямаше.За първи път в живота си можех да видя на живо млечния път.Беше величествено.Наистина млечния път е млечно бял.Не спирах да гледам този шедьовър на природата. Тази галактика беше повече от фантастична.Много пъти съм го виждал на снимки,но никога не бях виждал такова нещо. Лампи на село няма и звездите светеха със цялото си великолепие и сега разбирах всички авантюристични романи на руските поети фантасти,които бях изчел.Разбирах древните,които са били на моето мято и са се любували на тази нощтна гледка и аз като тях гледах нагоре към звездите и съвсем случайно видях падаща звезда. Тъкмо сега се сетих,че бях чел някаде,че тази седмица има метеоритен дъжд,но не можех да го видя,заради луната.Не забравих и да си пожелая нещо,естествено.Не,няма да ти кажа какво съм си пожелал,защото няма да се сбъдне :) И докато се любувах на небето минаваха зелено-сините мигачи на самолетите,отиващи за Букурещ. Те светеха също толкова красиво,колкото и самите звезди в черния свод на небето и се запитах,защо човекът е позволил да си открадне тази гледка,като е поставил нощните лампи?Не сме ли напреднали изключително много в техническо отношение,че заради това не можем да видим нещо,толкова просто и красиво като едни светещи точки като звездите,заради нощните лампи. Да,дори и през пелената на светлините ние виждаме звездите,но без тях не е същото. Знам,че звуча като баба си,но може би гледката на величествения Млечен път ме наведе на тези мисли,но не е ли така?В стремежа си ние да достигнем звездите ние заглушаваме тяхната величественост със лампи.Защо?




1 Коментар



По същото това време, когато ти си бил на село, аз бях високо в Балкана. В една махала, в която живеят само трима човека целогодишно. Също като теб излязох през нощта, легнах върху тревата на земята и се любувах на небето. Беше един прекрасен момент..... От онези моменти, които те оставят без дъх и които помниш цял живот. Всичко онова, което изпитах тогава не мога да го опиша с думи. Те просто не стигат. Сигурна съм, че и с теб е така. Една красота!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход