• публикации
    18
  • коментари
    14
  • прегледи
    8099

За този блог

мило мое дневниче...

Публикации в този блог

KoKKinoU_FaN

Статия XVIII

С представянето на ВИП-аджийки като Катрин Вачева се подменят ценности. Да ни налагат, че тя е красива е престъпление към естетиката. Нямам идея дали наистина има две висши образования, но ако е така образователните ни министри трябва вкупом да се извинят на всички българи, че доведоха системата до момент, в който и без начално образование можеш да се сдобиеш с диплома. Единственото радващо е, че тези дипломи не са с медицинска насоченост и живота ни не зависи от неграмотници.
Да ни се налагат за ВИП Светлана Василева или Моника Валериева, които са известни единствено заради клюките с кой футболист са се ебали, е модел. Модел на падението на стотици девойки, които са си поставили за цел да бъдат известни. За няколко дни, за няколко месеца, да речем за година-две. И от екстеншъни и изкуствени подобрения са забравили да четат, да мислят и да общуват.

Питайте после защо столицата на Белгия била Холандия.

KoKKinoU_FaN

Статия XVII

https://www.kaldata.com/forums/gallery/image/14370-/



Не мога да се сетя за по-добро описание на модерното човешко общество.
Всички сме вперили глави в модерните телефони в очакване на още един "лайк".

Телефонът нарочно не е в средата на снимката, защото с това искам да покажа,
че хората изместват фокуса от истински важните неща от живота.

Хора, не живейте за единия "лайк"!
Радвайте се на природата, приятелите, любовите, семейството си.
Лайковете минават и заминават.

Живейте сега, защото
миналото няма да се върне,
а бъдещето може и да не се случи.

Защо в желанието си да сме харесвани, ставаме все по-самотни?

И те така, Кире. Мисля че много се разприказвах.
Който разбрал, разбрал.
KoKKinoU_FaN

Статия XVI

Снощи някъде някой е правил секс с някого.

Хубав, пълен, забранен, първосигнален секс.

От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти.

Тази нощ някой е изневерил, а на друг са изневерили. Спали сте блажено в топлите си легла, докато някой е разбивал нечие сърце, докато друг пък е усещал в стомаха си първите пеперуди на влюбването.

Нечия възглавница е попивала сълзи от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода…

Тази нощ някои съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са се завивали през глава.

Понякога нещата просто се случват. Въпрос на обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори… Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата…

Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, без кръв и сополи. Игри на ловец и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на самодоказване…

Всички се бием в тази война. Понякога сме профи, друг път – аматьори…

И най-важното: винаги има ранени и убити!

А ти къде беше тази нощ?

KoKKinoU_FaN

Статия ХV

За либофта , принцофе , ...и както си трЕбе

(прикЪСка пУ Сигански)

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледне и напрао ти спира роликсъ. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.

Обачи, имало един добро фея, и той каза:

- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.

- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.

- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - ич нема а пукяса, ми кат са избу?и сас ?илото, само ?е успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа и става.

и аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. ? като прай ?еснаесе годин, некаф обущар толко са спла?ва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. Ш`, нали са сеща?, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. Ш` ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.

ш` отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:

- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.

- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее** и киликанзера истръпнал.

- А! Кой тва идиот, дека ?е го пуглежда на мойто щерка, ма?

- Любоф кьораво, ма. То по-чапрачък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.

И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било ба? такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е** мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. ? некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.

Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слу?а: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на у?ите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.

- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слу?а отвътре:

- Ааа, давай първо да са цалувами!

Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.

И принцесата вика:

- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" Ш` си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.

И принца мисли, мисли и вика:

- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.

И те така...

KoKKinoU_FaN

Статия ХІV

Какви времена настанаха! Една обелка от бонбон да няма къде да изхвърлиш. Не, то има де, ама... кофа за пластмаса, кофа за хартия, кофа за стъкло. И трите в различен цвят, със стилен дизайн - да ти е жал да хвърлиш боклук в тях! А пък и тази обелка от бонбон - нито е от хартия, нито от пластмаса, нито от стъкло. Разглеждам я внимателно, изучавам я, но не мога да преценя къде точно да я хвърля. Силно се колебая между кофата за хартия и кофата за пластмаса. Ако бях инженер-химик, щях да знам какво е естеството на материята, от която е направена бонбонената обелка. И нямаше да имам никакви колебания. А сега стоя пред двете кофи и се разкъсвам от хамлетовската дилема - да бъда или да не бъда... еколог?! Изкушавам се да не бъда и да изхвърля досадната бонбонена обелка на улицата. Какво пък, от "Чистота"-та ще пометат. Нали за това им плащат?!

Но във въображението ми се появява образът на едни огромни везни. Везните на световното екологично равновесие, които са се закрепили в крехък баланс. Двете теглилки са застанали на една линия и не трепват. Перфектният баланс! Но една обелка от бонбон лети във въздуха с валсова грация и приближава везните на световното екологично равновесие. Приближава ги със страшна сила! И накрая пада върху тях... Следва миг на тягостна тишина. Везните в първия момент остават балансирани, но се чува тежко, зловещо скърцане. Боклуците натежават и накланят везните. Направо ги късат. Всичко се срива с трясък и цялата планета се покрива с дебел слой от боклуци, на върха на който стои моята малка, най-обикновена и невзрачна обелка от бонбон!...

Ей, какви времена настанаха! Да не смееш да хвърлиш обелка от бонбон на улицата. Веднага се нарушава световното екологично равновесие, засилва се глобалното затопляне, разширява се озоновата дупка, зелени активисти от цял свят протестират, антиглобалистите се обявяват в тяхна подкрепа, крайните квартали на Париж се вдигат на бунт, "Ал Кайда" нанася нов терористичен удар, САЩ отговарят с военен контраудар, пиян руски майор, без да иска, падайки от стола, натиска ядреното копче в дежурната стая в Москва и стотина ядрени ракети земя-въздух политат към различни точки на света, синът ми става послушен и не ми дрънчи през 5 минути пари за сладолед... Настава Апокалипсис!

Затова, майната му къде ще хвърля обелката - дали в кофата за хартия или в кофата за пластмаса. Само да не е на улицата, че не ми се занимава с апокалипсиси! Вдигам ръцете и се предавам - ще бъда еколог!

KoKKinoU_FaN

Статия XІІІ

Следва една мега грозна тема. Мега грозна, защото, ПО ДЯВОЛИТЕ, съществата, за които ще говоря са МЕГА грозни!

Сещате ли се за оня тип момичета, дето са нещо от рода на 1,70, а косата им е що-годе 1,55 в рус вид, ама чак искрящо! Червилото им не е само по устните, то просто се слива заедно с целия руж, който са сложили пък не само на бузите... Челото им блести на светлината все едно гледаш главата на Фънки под прожекторите на bTV, устните им са изпъчени напред и приликата им с анус е почти сто процентова. Косата е някак си бухнала, че чак дразни!

Оставете това! Лицето им, че е грозно - ОК! Че с тоя грим са станали ОЩЕ по-грозни - ОК! Ама защо пък и дрехите да не ги огрозят допълнително... Сложили няква блуза, вълнена, на която с някви "диамантчета" е изписан надпис "I <3 HOUSE", "ARMANI" или още по-дразнещото "Fashion", а след това навили ръкавите, за да им се виждат грозните цветни, от тъмно до по-светло розово, гривнички... ]=/ За долнище напъхали някакви панталони, които са срязани я тук, я там, имат бели петна я тук, я там, все едно им е свършил кон след двучасово мастурбиране /от техните ръчички ^^/. За обувки си обули мега грозните си обувки на токчета, които ги правят от 1,70 на 1,75. Походката им убива всякакви мераци да погледнеш тва животно втори път. Самочувствието им, че са красиви /Боже... / е повече от нормалното, дори за поп-фолк звезда. Селският им манталитет да говорят на "ма" и след всяко обръщение към момче да слагат едно безмислено "е", like "Що е?", "Уе ай еее..." и прочее...

Искам ей тия кобили да ги стрелям с 9мм, 15 патрона в единия труп...

KoKKinoU_FaN

Статия ХІІ

Да се излъжем...

Срещам теб ти срещаш мене,

и годините броим

боже как минава време

как със тебе се меним.

Много има да си кажем за беда уви

вече закъсняхме даже бързаме нали

Нека пак да се излъжем че ще си звъним

по между ни толкова лъжи, тази няма да ни натежи.

Разкажи да ти разкажа за живота досега.

Ти се хвалиш аз се хваля пак познатата лъжа

Много има да си кажем за беда уви

вече закъсняхме даже бързаме нали

Нека пак да се излъжем че ще си звъним

по между ни толкова лъжи, тази няма да ни натежи

Тръгваш ти поел на плещи това което премълча

Тръгвам аз, до нови срещи, по дяволите пак лъжа

..............................................................................................................................................

Завинаги до теб

Знам трябва да тръгваш, знам че те боли.

Аз може да плача, но ти се усмихни.

Друг свят те очаква, други пътища.

Не, няма раздяла-казва се съдба.

Аз съм с теб, аз съм с теб. Част от мен си ти.

Близо ще ме чувстваш, където и да си.

И към дъното да тръгнеш дори, ще съм с тебе чуваш ли.

И лицето твое над водата ще държа, за да не потънеш никога.

Дори животът да те промени ще те обичам-чуваш ли.

И каквото мога и не мога ще ти дам, няма никога да те предам.

Чуй, даже да паднеш, ще ти дам ръка.

И рани да имаш ще им спра кръвта.

не, не искам да плачеш, я се усмихни.

Дай да те прегърна, а сега върви.

Аз съм с теб, аз съм с теб. Част от мен си ти.

Близо ще ме чувстваш, където и да си.

..............................................................................................................................................

Гръм

Към тебе пътят вятъра застла,

с килим от болка тиха и печал.

Какво ти сторих само не разбрах,

нима че те обичах беше грях?

Лице на ангел носиш пред света,

а демон криеш вьв душата.

Ръцете на светец ти даде Бог,

но те не знаят що е милост.

Гръм да беше ме ударил

да не видя днес, как продаде

любовта ни като чужда вещ.

Един единствен беше ти за мен,

изпълваше докрай и нощ и ден,

но вече никога неще си,знам,

веднъж за винаги ще сложа край.

Лице на ангел носиш пред света,

а демон криеш вьв душата.

Ръцете на светец ти даде Бог,

но те не знаят що е милост.

..............................................................................................................................................

Има любов

Не ме вини, че теб обичам и желая.

Със теб бих била щастлива и до края.

Сега си тук и вече зная има време,

което никой бог не може да ни вземе.

И в съня си пожелах да бъдеш с мене,

защото в теб видях човек така потребен.

Има любов, има любов и само тя остана.

Тази любов зная нов живот ни дава.

Само любов сърцето сгрява и то забива лудо.

Само любов, просто нищо, нищо друго.

Не ме вини за всяка болка и обида.

Прости ми всичко и това на мен ми стига.

Сега си тук и вече зная има време,

което никой бог не може да ни вземе.

И в съня си пожелах да бъдеш с мене,

защото в теб видях човек така потребен.

..............................................................................................................................................

Стрелките спират

Стрелките спират, стрелките спират,

сърцето само ми остава в мене да брои.

Стрелките спират със тях умира една надежда,

че за мен време имаш ти.

Някаква измама дай ми да се хвана,

нещо мило ми кажи.

Искам да повярвам,за това ти вярвам

и на явните лъжи.

Стрелките спират,стрелките спират,

на тях окачвам като дреха мислите за нас.

Стрелките спират и не намирам

причина да не те проклинам,че сама съм аз.

..............................................................................................................................................

Обещание

Как да живея с мисълта,

че любов ми обеща,

а от цяла вечност съм сама?!

Как да вървя сега напред,

щом жадувам да съм с теб

и не виждам изход от това?!

Живота ми свърши в този ден,

във който си тръгна ти от мен.

Нима си забравил за това,

което преди ми обеща?!

Живота ми свърши в този ден,

във който си тръгна ти от мен.

Не спирам да чакам любовта,

която ти ми обеща.

Как, как това да понеса,

че не си до мен сега?!

Да се върнеш ти ми обеща.

Как да вървя сама напред,

и да търся пък към теб?!

Нямам сили вече за това...

..............................................................................................................................................

Няма те

Няма те,

и тази нощ те няма

една огромна рана

е моята душа.

Няма те,

като сълза от злато

тъжно свети в тъмнината

старата луна

Хиляда болки в сърцето

капят всяка вечер.

Хиляда спомена душата

късат всяка вечер.

Без твойта обич тук,

умирам аз от студ.

При мене пак се върни

и пак ме прегърни.

Не мога и за миг,

да те сменя със друг.

Навеки в мене си ти.

Навеки в моята сълза.

Навеки в моята душа.

Няма те, така реши съдбата,

да остане на земята

сама завинаги.

Така ми пише,

бог на скръб ме обрече.

Така ми пише

и няма да те видя вече.

KoKKinoU_FaN

Статия ХІ

Стоиш на перона.

Той е празен.

Наоколо няма жива душа,

даже ЖП-работниците са се свряли някъде на топло.

Стоиш и чакаш влак,

за който добре знаеш че няма да пристигне.

Два гласа в теб водят познатият от стари времена диалог:

" Какво чакаш, нали знаеш че няма да има влак, просто не е композиран!?"

"Ами ако дойде?"

Той, диалогът,

освен лекото безпокойство от зараждането на евентуална шизофрения,

не значи нищо. Защото ти продължаваш да стоиш и да чакаш.

Познато ли ви е това чувство?

Усещането за очакване на нещо,

което не може и няма да се случи?

И...

какво ви дава то?

KoKKinoU_FaN

Статия Х

"КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ Е ПРАВ"

Живеех, в квартала от месец, бях оставил старият си апарамент на бившата си, заедно с голямият му наем разбира се.Този квартал, не бе от предпочитаните за живеене, не беше гъсто населен. Обаче беше спокоен и чист. Не знам как, но беше добре поддържан. Веднъж си направих експеримент, изпустнах на едно местенце до блока едно билетче, така, че да не може просто да го отвее вятъра. На сутринта го нямаше. Не повторих експеримента пък и ми харесваше тук, не исках да оцапвам пейзажа. Случайно попаднах на офертата пък и не беше за изпускане, собственикът, ми го даде на изплащане, без лихва. Обикновено си поръчвах вечеря за вкъщи. Винаги идваше навреме и винаги топла и вкусна. Кътчето бе просто райско, всичко от, което се нуждаех. Една вечер, обаче реших да си направя експеримен и да си сготвя сам. Наблизо имаше средноголям супермаркет с странно име. Казваше се "Клиента е прав". Не се замислих и влязох. В това време на деня почти нямаше хора. Вътре бе невероятно. Колкото и да е странно имах чувството, че този магазин за хранителни стоки бе по-голям отвътре отколкото отвън. Чудех се какво да избера и да си сготвя? Ядяха ми се спагети, но не бях правил отдавна и не бях сигурен дали ще се справя. Реших да рискувам. Имаше карта, на магазина поставена в една кошничка на входа. Отворих и разлистих. Бе удобно за ониентиране. Максимално удобно. Тръгнах наляво. Намерих щанда със спагетите. Смея да твърдя, че ги имаше всичките. Дори и любимата ми италианска марка, която по.принцип трудно се намираше и беше твъде скъпа дори за мен. Тук всичките бяха на една цена. Всех три пакетчета. Продължих наляво и намерих доматите, задължителен асортимент, поне за мен. Бяхо обвити в прозрачна хартия с лилави ивици. Опипах ги всичките бяха здрави. Нямаше един мек. Всех 2 килограма. Отидох при замразените храни. Имаше всички разновидностти на каймата, всех една от телешко месо. След половин час бях взел всичко необходимо плюс една бутилка червено вино от любимото ми. Приближих се до касата имаше преграда. Когато пристъпих и поставих нещата на лентата преградата се свали. Зяпнах, касиерката бе красавица. Изчервих се от мислите, които ми имнаха през главата. Не бях имал интимен контакт с жена от доста време и усетих как мъжествеността ми се събужда от дълъг сън. Тя беше червенокоса, страхотно тяло, със зеленикави очи, леко просветващи. Сигурно съм седял зяпнал, доста дълго време, когато чух:

-....е сметката ви господине.-усмихваше ми се мило и някак си с частица разбиране. Явно бе свикнала да я гледат кретени.

Аз извадих, механично портфейла и подадох дебитната си карта. Тя набра някакъв код и ми подаде терминала. Отново ми се усмихна:

-Въведете кода си моля!

Изчервих се и се наведох да направя простата процедура. Зържах се като идиот.

Тя изчака да излезе сметката и бавно с нежен глас каза:

-Благодаря ти, приятна вечер.

Тя ме заговори на ти и реших да се възползвам:

-Все още не е напълно приятна!

-Мога ли да направя още нещо за вас?.-усмихна ми се тя.

-Може да дойдш утре на срещата, която организирам за теб в кафенето отсреща.-ега си простотията истърсих.

-Разбира се, чакай ме в 19 часа, тогава свършва работат ми.

Тръгнах си замаян. Дали не беше просто уловка? Не успях да спя, постоянно се будех от еротични сънища, които обаче завършваха трагично. Докато бях на работа се държах неадекватно и накрая шефа ме изпарати да си тръгна по-рано. Бях на срещата един час по-рано, не си чувствах краката от притеснение. Държах се като девственик, който му е за пръв път. Дойде сервитьорката. Зебелязах, нещо странно в нея, учите и също бяха зеленикави и присвяткаха. Имаше сащото тяло като касиерката. Не се земислих, тогава над това, поръчах си една голяма кола и двойно кафе за събуждане. Тя дойде след половин час, също по-рано от часът на срещата. Зговорихме се, обаче предимно аз говорех. Тя ме слушаше и кимаше, сякаш наистина ме разбираше. В един момент ме целуна ей така импулсивно. Остарвих пари за сметката, всъщност тя не бе поръчала нищо. Прибрахме се бързо у нас. И тя ме остави да я съблека. Тялото и бе мечта за всеки мъж. Бе като изваяна от компютърна 3D анимация. Гърдите и бяха леко заоблени лисичи муцунки. Имаше няколко червени петънца по тях, които само я правеха по-привлекателна. Бавно раствори крака и ме покани да вляза. Не се поколебах. Дишаше тежкоу това само ме възбуди още повече. След половин час изригнах. Продължихме с любовната игра, тя го събуди за отрицателно време. След 3 часа, нещо, което не ми се бе случвало никога, и след като тя най-накрая също свърши истощена до мен, аз се отпуснах. В този момент се случи нещо. Тя бързо стана и се облече за кратко време. Усмихна се кимна ми и докато я гладах зяпнало ми каза познатите думички:

-Благодаря ти, приятна вечер.

Излезе през вратата преди да я спря. Обух си набързо един панталон и хукнах по стълбите да я пресрешна. Асансьора се отвори, тя не бе вътре. Излязох през вратата. Видях едно момиче със същите форми. Хванах я за ръка.Тя се обърна отново призветнаха зеленикави очи, но косата бе черна и девойката бе леко мургава с по тъмен отенък. Усмихна ми се:

-Мога ли да ви услужа?

Пуснах я и се дръпнах от нея. Тя се обърна и продължи да мете тротоара. Прибрах, се объркан в апартамента си. Обадих се и си пустнах отпуска за утре. Към 2 часа след обяд отидох до супермаркета. Отидох и си взех един шоколадов десерт. Запътих се бавно към касата. Оставих десертното блокче на лентата. Преградата се свали, там обаче бе сервитьорката от вчера. Бях втрещен. Тя ме погледна с лека тъга, също като предишната касиерка и каза:

-Това е от нас, почепете се за наша сметка и заповядайте пак!

-А къде е вашата колежка?

-Винаги аз съм работила тук.

Сервитьорката имаше същото излъчване, като посестримата си, само дето косата и бе руса.

Кимнах, бях тотално объркан.

-Благодаря и приятна вечер.

Не знам какво стана след това. Когато се събудих, над мен бяха надвесени една сестра и една докторка със същият зелиникав и пробляскащ поглед. Изкрещях и побягнах. Хванах едно такси и слязах бързо пред нас. Събрах си дрехите, исках да изляза по-бързо от този кошмар, не знах какво да правя друго. Какви бяха тези девойки? Таксито ме чакаше долу. Чак сега погледнах шофьора, беше със същия поглед, но беше мъж. освободих го и се качих в автобуса. Къде бях попаднал по-дяволите?

KoKKinoU_FaN

Статия ІX

БЕЗ СЕКС ТАЗИ ВЕЧЕР

Никога не успях да рабера защо сексуалните подбуди при мъжете и жените са тъй различни. И никога не проумях цялата история с Венера и Марс. Така и не разбрах защо мъжете мислят с главата си, а жените със сърцето.

Ето ви пример:

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш."

"Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?"

Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за

парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларш. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."

Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?"

И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"

Очевидно и тази нощ няма да има секс.

При вас "очевидно" ли е"???

KoKKinoU_FaN

Статия VІІІ

Начи,Кире,стаа въпр. за един наболял до скъсване по пополярност сайт- ФлИрТчЕ.ЦоМ.

Преди да четете надоло, отворете си въпросния сайт - ФлИрТчЕ.ЦоМ.

Така братя, разгледайте 2-3 профила...и вижте какво става в описанието на БГ тийнчетата, подвизаващи се в средите на ФлИрТчЕ.ЦоМ.

Пример:

и кАкфо исКа сЕга оТ тЕб..дА не би ПаК дА е нЕзАдовОлен...Ти СИ ПИЧКА..нЕ си игРачка..и вЪпреки,че си мЕчтае с ТеБ чаРшАфиТе да МачКа..щЕ осТане сАмо с тВа..вСе пАк сИ гаДнА кУчКа бЕз СърцЕ...

_________________________________

OMG...u bitches...

Вижте как всяка дума е изписана ЕтО ТаКа...

Е добре фе мама у, толко ли си задръстен, че не можеш да измислиш друг оригинален начин да кажеш нещо?

Толко ли си ТЪП, ПРОЗСТ, СМОТАН на кон, че да не чатнеш, че всеки праи така и е меко казано смешно и супер ПОЗЬОРСКО...толко ли си зле, БЕ?

(Лирично отклонение на автора на темата към супер оригиналните пичове и пички от ФлИрТчЕ.ЦоМ.)

Другото,което ме дразни е че секи втори се прай на краен гангстер.Крайната пичка и к***а с извинение.

Ето ви няколко ника:

Със червено съм си позволил леки, небрежни коментарчета

$$ L!gL!cHkA $$MaGi OsNiCa ChArOvNiCa$$

СкЪпИ Аз ОбИчАм Те ...СъБлИчАй Се...!!!

КвО тИ сТаВа,вИжДаШ Ме зА пЪрВи пЪт?

TheGAme Bad Bad Wolf

**KvArTaLnAtA ** SlAdUrAnAaA** ohh nigga pleseeeeeeeeeeee.....

*ЛуДиТе От СтАдИоНъ* [нИ вЪ бИва]

Да,КуЧкЪ СъМ и кФо? нАлИ Не ТфОйТъ?????? a наеш през къде ми е?

Не сЪм ДоШлА За тВоЙтО ``Не``

DiaVoLskA MagIosNicA

`$`КъФ РъСкоШ...нАлИ ..`$`? е не е чак такъф...поФерФаЙ мИ!!!

LiGaVoTo bEbChE laugh.gif

.::kYkL!cHk!::. ООД

И така вие видяхте част от порнографсите имена на потребителите от СтРаШнИя.СайТ.

99,99% от тия хора си легат в 8 часа и не са чупили един прозорец през живота си, не си виждали истински патлак, обличат се с розови дрешки, тъпи ЕМОТА, и си бръснат краката и най важното - ТЕ СА ГАНГСТЕРИ, бате, опасни са и ШЕ ТИ ЧуПяТ ГлАвАтАааАаАаААаааА... хахаха

А тъй наричащите се "кучки" не мисля да ги коментирам, щото не са такива да знаиш...

_________________________________________________________________________

И не на последно място да отбележа следните думи:

BeBZzz

UsPeH4eTa

FulLllL ReSpEcT

Bonbonche

celuv4ici

Всеки ги използва и е мега просто, погледнато отстрани е МЕЕЕЕГААА тъпо.

Е това е от мен, поне си излях мъките, да видиме са има ли сродни души тук...а да и ви поздравявам с тва:

АдСкИ сИ гОтИнA,ЗнАеШ гО,нАлИ?..ХлЪтВа пО тЕбЕ вСeКи До ЕдIн,АкO тИ оТкАЖе ТоЙ Не Е мЪж.. МнОгО сИ сЕкСи,зНаЕш Го,НаЛи?ЖеНа,нО бЕз КоМпЛеКсИ оТ дАлЕч ЛиЧи..ВсИчКи нАднИчАт В тВоеЕтоО лЕгЛо,НеКа тИ зАвИжДаТ,иМа За кАкФо...

Хахаха, хахах.............ахахахха...пхах.

Позьори

KoKKinoU_FaN

статия VІІ

Дойде време и за седмата статия.Дойде време за равносметка.

Есен е,цветята пожълтяват,става по-студено,нощта е по-дълга от деня,пия си горещ шоколад и съм седнал на компа и какво чета?Таксиметров шофьор на 7 ракии помлял 2 коли,учителски стачки,злоба,злоба и пак злоба!И защо?Какво стана с нас?С мен?С България?Злобата ни убива,малко по малко ние ставаме все по зли и все по зли. Във всяка тема има негативни коментари-я за учителите,я за оня ревящ фен на Бритни Спиърс,я за пушачите,я за гърците,я за таралежите,че дори и за мен е имало. Хора,какво стана с нас?Не сме ли тук за fun?Аз лично съм тук точно за това,но явно поне 90% от хората нета са тук за да сеят злоба и неразбории. Нямаме ли си малко в реалния живот?Или просто внасяме негативните емоции от реала тук?Не пожълтяваме ли и ние като листата навън?Не става ли все по-студено в нас?Не ставаме ли все по-мрачни като нощта?Не знам колко хора ще прочетат статията ми,но се надявам поне малко да се замислят върху себе си,върху това,което говорят,върху това,което правят.Дано дойде зимата по-скоро и мнениеята ни станат бели,като снега,който не пада и тук,заради глобалното затопляне.Хора помислете за какво сте тук и има ли полза от всичката тая злоба във форума. cool.gif

KoKKinoU_FaN

статия VІ

"ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ФОРУМИТЕ"

И се появява на бял свят един съвсем нов форум.

И е празен, чист и подреден, и в него цари тишина и спокойствие. По замисъл е посветен на нечия любима идея - средновековна литература или отглеждане на декоративни рибки например.

В началото адреса му знаят само тримата ентусиасти, които са го създали. Някой от тях през ден започва нова тема, в която детайлно описва болестите на обикновената скалария или творчеството на сър Томас Малори. Въпреки несъмнената си важност съобщенията му остават без отговор. Точно преди тримата съвсем да се отчаят от всеобщата липса на интерес, във форума един по един започват да се появяват нови участници.

На втория месец вече се е оформила малка сплотена групичка, в която се водят разгорещени дискусии за рибешки храни. Всички са развълнувани и проверяват поне три пъти на ден дали някой е отговорил на последното им съобщение. След много часове писмено общуване членовете на компанията се поопознават и дори започват да се събират през петък в някоя бирария. Неизменно двама от форумистите (двойката обикновено - но не задължително - е разнополова) безкрайно си допадат и решават да съберат рибките и съдбите си.

Дискусиите бавно, но сигурно се разводняват. Каквато и да е основната тема, покрай нея се промъкват „защо не дойде на последната среща“, „днес ми е много лош ден, приятели, шефът ме замери с телбод“ и „третата матрица за нищо не става“.

По това време стават ясни титулярите на няколко ключови форумни позиции.

В наличност са един или няколко Авторитети, които (мислят, че) знаят всичко за всичко и добронамерено отговарят на зададените в клуба въпроси с многостранични трактати. Авторитетите редовно организират помежду си спорове на високо ниво, в които оборват един друг с дълги цитати от древни мислители.

Друга отговорна длъжност е тази на Форумния шут. Ако на компанията u провърви, той е участник с приятно, остро чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми.

Ако форумът е преследван от лош късмет, Шутът си пада по плоски шеги и редовно пита „а от тоя вид декоративни рибки става ли добра супа“.

Безспорно ключова фигура е Вечната опозиция. Заемащият поста е длъжен да проявява несъгласие с всяко публикувано становище (включително на моменти със собствените си) и любезно да обяснява на околните в каква голяма и мрачна заблуда са изпаднали. Така или иначе всички се чувстват добре в своя приятен малък онлайн клуб, разказват за него на познати и го хвалят навсякъде из интернет.

Точно в този момент се случва онова, за което създателите на форума са мечтали - той става популярен.

Ама наистина. И това е началото на края.

Внезапно в подреденото малко общество нахлуват тълпи нови хора. И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди. Пускат рекламни съобщения. Подиграват се, иронизират, откровено се заяждат. Намира се някой, чието особено чувство за хумор го задължава да отговаря на всяка тема с поздрав в стил „така ли, а защо да нямам аз интимни отношения с твои роднини от женски пол“.

Мирните обитатели на клуба пропищяват и настояват някой да се заеме с чистене на подобни изказвания. Първият от оплакалите се получава модераторски права и започва да затрива наред всичко, което не му хареса.

Половината форумисти му ръкопляскат, другата половина недоволстват, че това си е жива цензура. Всяка втора тема в клуба завършва със скарване. Първоначалният малък сплотен колектив се предава и си отива. Част от останалите си правят нов клуб. Другите спорят, докато съвсем си омръзнат, после и те си тръгват.

И става тихо, кротко и пусто. Месеци по-късно малка групичка интернет обитатели един по един случайно попадат в клуба и го събуждат за нов живот.

И се появява на бял свят един съвсем нов форум.

KoKKinoU_FaN

статия V

За няколко дни си бях на село. Селото ми е на 200 километра от града и ходим там няколко пъти вв годината,защото пътя е 4 часа и няма как да ходим за събота и неделя.След шумната вечеря исках да изляза на чист въздух и седнах на едно столче и главата ми се оказа срещу звездите.Луна нямаше.За първи път в живота си можех да видя на живо млечния път.Беше величествено.Наистина млечния път е млечно бял.Не спирах да гледам този шедьовър на природата. Тази галактика беше повече от фантастична.Много пъти съм го виждал на снимки,но никога не бях виждал такова нещо. Лампи на село няма и звездите светеха със цялото си великолепие и сега разбирах всички авантюристични романи на руските поети фантасти,които бях изчел.Разбирах древните,които са били на моето мято и са се любували на тази нощтна гледка и аз като тях гледах нагоре към звездите и съвсем случайно видях падаща звезда. Тъкмо сега се сетих,че бях чел някаде,че тази седмица има метеоритен дъжд,но не можех да го видя,заради луната.Не забравих и да си пожелая нещо,естествено.Не,няма да ти кажа какво съм си пожелал,защото няма да се сбъдне :) И докато се любувах на небето минаваха зелено-сините мигачи на самолетите,отиващи за Букурещ. Те светеха също толкова красиво,колкото и самите звезди в черния свод на небето и се запитах,защо човекът е позволил да си открадне тази гледка,като е поставил нощните лампи?Не сме ли напреднали изключително много в техническо отношение,че заради това не можем да видим нещо,толкова просто и красиво като едни светещи точки като звездите,заради нощните лампи. Да,дори и през пелената на светлините ние виждаме звездите,но без тях не е същото. Знам,че звуча като баба си,но може би гледката на величествения Млечен път ме наведе на тези мисли,но не е ли така?В стремежа си ние да достигнем звездите ние заглушаваме тяхната величественост със лампи.Защо?

KoKKinoU_FaN

статия ІV

Прибрам се преди малко към къщи. Минавам с колата покрай една застрахователна компания и какво

виждам. Един дебел... наистина грозно дебел циганин чиято риза не успява да покрие висналия му

корем. Има си мустаци - задължителни за всеки пазещ светите "ромски" традиции. Бърка си в

носа с показалеца на лявата ръка... Ама то един пръст... носа и той не лъже. Половината пройзводно

на носа остава по мустака. Сменяме ноздрата и ръката. До циганина чисто нов джип Инфинити..., черен

естествено... иначе комшията ще се смее. Прозорците свалени. Чува се така задушевната за циганите

мазна... ама чак капещо мазна чалга... Засърбя го петичката - той е с панталони - черни, чорапите са

бели... или са били някога... сандалки... от тези които услужливи циганки продават за левче 5 броя.

Сяда на бордюра и си събува чорапчето - почесва петичката - черна като съвеста на Хитлер и невидяла

вода - суха и напукана като Сахара. Пак си бърка в носа. Както традицията повелява на почетно

разстояние от него стои поредната единствена съпруга с децата, чиито имена един Аллах знае - Тя... е

с розов потник - електрик, ябълково зелена пола - електрик, с терлички с някакви бляскави работи.

Циганчето хванато за ръката и се мъчи с всички сили да оближе висящия от носа му зеленикаво- черен

продукт достигнал критична маса. Младото семейство чака застрахователя със заветната лепенка за

страничното лявто предно стъкло.

България - 1300 години по-късно...

KoKKinoU_FaN

Кире,пак съм аз(то не че има кой друг да пише в теб biggrin.gif ). Имам невероятна новина-утре заминавам за Гърция.Най накрая ще видя леля и вуйчо-новото попълнение в семейството. Ако не си наясно-преди половин година леля ли се омъжи за един кипърец.Предполагам че и тази година ще бъде страхотно,поне миналата година беше повече от невероятно преживяване.Моето семейство е от Атина и можехме да видим акропола и Партенона на живо. Беше повече от невероятно. За съжаление нямам снимки от там,защото е забранено снимането с камера или фотоапарат.Също разбрах,че роднините ни имат вила на пристанището-Пирея и ни я отстъпиха за кратката ваканция.Егейско море е много красиво.Корабите,които спираха на пристанището също са адски красиви. Много ми хареса миналата година докато бях там. Дано и тази ми хареса. Със сигурност мойта либоФФФФФ много ще ми липсва :help wanted3: ,но за какво са телефоните :question: Айде Кире това е от мен. Като се прибера ще ти разкажа как е минало. Чао cool.gif

KoKKinoU_FaN

статия ІІ

Кире,пиша ти и днеска. Начи-на 12 имах РД и не можах да ти пиша,защото ги знаеш какви са гръцките му традиции.Баща ми си е намерил гръцка булка и заради това съм полугрък. На Рожден Ден винаги се опъват едни огромни маси и пиене(много естествено),ядене(до пръсване) и мноооооооого музики. Същото беше и сега. Особенно като дядо извади базуката(бузукиту) и като почна да нарежда едни песни...красота. Имаше и сиртакита :) . Беше готино,но аз лично исках нещо по-разчупено,исках да отида на дискотека с мойта лЮбоФ и да си денсим двамката. Естествено тя беше с мен на празника,ама някак си исках да сме двамата на дансинга и да ги няма мойте и да си прайм к`вото си знайм cool.gif Иначе беше готино,Кире. Вчера с нея прекарахме много време и беше готино,утре ще ходим на басейн и сигурно ще е готино. Много си я обичкам,Кире. Все пак 4 месеца не са малко за една връцка и се надявам да има още много месеци,в които да сме заедно и така. Кире надявам се и ти да си добре и всичко да е all right. Чао и спи спокойно.

KoKKinoU_FaN

статия І

Най-накрая Кирчу се роди :yanim: и мисля че е време да започна да попълвам информация в него. Обаче има един проблем и той е,че не зная какво точно трябва да се пише в него.Досега не съм имал дневник.Мислех,че е много лесно-просто сядаш и пишеш каквото ти душа сака,ама явно не е така,явно не е толкова лесно,колкото изглежда и затова завиждам на писателите,които почти-винаги намират точните думи.Тей като аз не съм 100% българин ще помоля да ме извините за правописните грешки,ама наистина нищо не ми идва на акъла.Защо ли го направих тоя дневник?Еми и аз не знам.Сега в момента се чудя дали е било глупост или не е. Ти,който четеш цялото това безумие как мислиш?Сигурно вече ти е станало толкова скучно,че и ти не знаеш защо продължаваш да четеш тази литературна чекия нали? Еми и на мен така,че спирам да пиша за сега. Утре ако ме обземе вдъхновението може и пък да напиша нещо невероятно гениално. Знам ли? 245.gif