• публикации
    18
  • коментари
    14
  • прегледи
    8094

Статия Х

KoKKinoU_FaN

176 прегледа

"КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ Е ПРАВ"

Живеех, в квартала от месец, бях оставил старият си апарамент на бившата си, заедно с голямият му наем разбира се.Този квартал, не бе от предпочитаните за живеене, не беше гъсто населен. Обаче беше спокоен и чист. Не знам как, но беше добре поддържан. Веднъж си направих експеримент, изпустнах на едно местенце до блока едно билетче, така, че да не може просто да го отвее вятъра. На сутринта го нямаше. Не повторих експеримента пък и ми харесваше тук, не исках да оцапвам пейзажа. Случайно попаднах на офертата пък и не беше за изпускане, собственикът, ми го даде на изплащане, без лихва. Обикновено си поръчвах вечеря за вкъщи. Винаги идваше навреме и винаги топла и вкусна. Кътчето бе просто райско, всичко от, което се нуждаех. Една вечер, обаче реших да си направя експеримен и да си сготвя сам. Наблизо имаше средноголям супермаркет с странно име. Казваше се "Клиента е прав". Не се замислих и влязох. В това време на деня почти нямаше хора. Вътре бе невероятно. Колкото и да е странно имах чувството, че този магазин за хранителни стоки бе по-голям отвътре отколкото отвън. Чудех се какво да избера и да си сготвя? Ядяха ми се спагети, но не бях правил отдавна и не бях сигурен дали ще се справя. Реших да рискувам. Имаше карта, на магазина поставена в една кошничка на входа. Отворих и разлистих. Бе удобно за ониентиране. Максимално удобно. Тръгнах наляво. Намерих щанда със спагетите. Смея да твърдя, че ги имаше всичките. Дори и любимата ми италианска марка, която по.принцип трудно се намираше и беше твъде скъпа дори за мен. Тук всичките бяха на една цена. Всех три пакетчета. Продължих наляво и намерих доматите, задължителен асортимент, поне за мен. Бяхо обвити в прозрачна хартия с лилави ивици. Опипах ги всичките бяха здрави. Нямаше един мек. Всех 2 килограма. Отидох при замразените храни. Имаше всички разновидностти на каймата, всех една от телешко месо. След половин час бях взел всичко необходимо плюс една бутилка червено вино от любимото ми. Приближих се до касата имаше преграда. Когато пристъпих и поставих нещата на лентата преградата се свали. Зяпнах, касиерката бе красавица. Изчервих се от мислите, които ми имнаха през главата. Не бях имал интимен контакт с жена от доста време и усетих как мъжествеността ми се събужда от дълъг сън. Тя беше червенокоса, страхотно тяло, със зеленикави очи, леко просветващи. Сигурно съм седял зяпнал, доста дълго време, когато чух:

-....е сметката ви господине.-усмихваше ми се мило и някак си с частица разбиране. Явно бе свикнала да я гледат кретени.

Аз извадих, механично портфейла и подадох дебитната си карта. Тя набра някакъв код и ми подаде терминала. Отново ми се усмихна:

-Въведете кода си моля!

Изчервих се и се наведох да направя простата процедура. Зържах се като идиот.

Тя изчака да излезе сметката и бавно с нежен глас каза:

-Благодаря ти, приятна вечер.

Тя ме заговори на ти и реших да се възползвам:

-Все още не е напълно приятна!

-Мога ли да направя още нещо за вас?.-усмихна ми се тя.

-Може да дойдш утре на срещата, която организирам за теб в кафенето отсреща.-ега си простотията истърсих.

-Разбира се, чакай ме в 19 часа, тогава свършва работат ми.

Тръгнах си замаян. Дали не беше просто уловка? Не успях да спя, постоянно се будех от еротични сънища, които обаче завършваха трагично. Докато бях на работа се държах неадекватно и накрая шефа ме изпарати да си тръгна по-рано. Бях на срещата един час по-рано, не си чувствах краката от притеснение. Държах се като девственик, който му е за пръв път. Дойде сервитьорката. Зебелязах, нещо странно в нея, учите и също бяха зеленикави и присвяткаха. Имаше сащото тяло като касиерката. Не се земислих, тогава над това, поръчах си една голяма кола и двойно кафе за събуждане. Тя дойде след половин час, също по-рано от часът на срещата. Зговорихме се, обаче предимно аз говорех. Тя ме слушаше и кимаше, сякаш наистина ме разбираше. В един момент ме целуна ей така импулсивно. Остарвих пари за сметката, всъщност тя не бе поръчала нищо. Прибрахме се бързо у нас. И тя ме остави да я съблека. Тялото и бе мечта за всеки мъж. Бе като изваяна от компютърна 3D анимация. Гърдите и бяха леко заоблени лисичи муцунки. Имаше няколко червени петънца по тях, които само я правеха по-привлекателна. Бавно раствори крака и ме покани да вляза. Не се поколебах. Дишаше тежкоу това само ме възбуди още повече. След половин час изригнах. Продължихме с любовната игра, тя го събуди за отрицателно време. След 3 часа, нещо, което не ми се бе случвало никога, и след като тя най-накрая също свърши истощена до мен, аз се отпуснах. В този момент се случи нещо. Тя бързо стана и се облече за кратко време. Усмихна се кимна ми и докато я гладах зяпнало ми каза познатите думички:

-Благодаря ти, приятна вечер.

Излезе през вратата преди да я спря. Обух си набързо един панталон и хукнах по стълбите да я пресрешна. Асансьора се отвори, тя не бе вътре. Излязох през вратата. Видях едно момиче със същите форми. Хванах я за ръка.Тя се обърна отново призветнаха зеленикави очи, но косата бе черна и девойката бе леко мургава с по тъмен отенък. Усмихна ми се:

-Мога ли да ви услужа?

Пуснах я и се дръпнах от нея. Тя се обърна и продължи да мете тротоара. Прибрах, се объркан в апартамента си. Обадих се и си пустнах отпуска за утре. Към 2 часа след обяд отидох до супермаркета. Отидох и си взех един шоколадов десерт. Запътих се бавно към касата. Оставих десертното блокче на лентата. Преградата се свали, там обаче бе сервитьорката от вчера. Бях втрещен. Тя ме погледна с лека тъга, също като предишната касиерка и каза:

-Това е от нас, почепете се за наша сметка и заповядайте пак!

-А къде е вашата колежка?

-Винаги аз съм работила тук.

Сервитьорката имаше същото излъчване, като посестримата си, само дето косата и бе руса.

Кимнах, бях тотално объркан.

-Благодаря и приятна вечер.

Не знам какво стана след това. Когато се събудих, над мен бяха надвесени една сестра и една докторка със същият зелиникав и пробляскащ поглед. Изкрещях и побягнах. Хванах едно такси и слязах бързо пред нас. Събрах си дрехите, исках да изляза по-бързо от този кошмар, не знах какво да правя друго. Какви бяха тези девойки? Таксито ме чакаше долу. Чак сега погледнах шофьора, беше със същия поглед, но беше мъж. освободих го и се качих в автобуса. Къде бях попаднал по-дяволите?




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход