Статия ХІ
Стоиш на перона.
Той е празен.
Наоколо няма жива душа,
даже ЖП-работниците са се свряли някъде на топло.
Стоиш и чакаш влак,
за който добре знаеш че няма да пристигне.
Два гласа в теб водят познатият от стари времена диалог:
" Какво чакаш, нали знаеш че няма да има влак, просто не е композиран!?"
"Ами ако дойде?"
Той, диалогът,
освен лекото безпокойство от зараждането на евентуална шизофрения,
не значи нищо. Защото ти продължаваш да стоиш и да чакаш.
Познато ли ви е това чувство?
Усещането за очакване на нещо,
което не може и няма да се случи?
И...
какво ви дава то?
Влезте в профила си, за да последвате това
Последователи
0
1 Коментар
Препоръчани коментари