• публикации
    18
  • коментари
    14
  • прегледи
    8096

Статия ХІ

KoKKinoU_FaN

241 прегледа

Стоиш на перона.

Той е празен.

Наоколо няма жива душа,

даже ЖП-работниците са се свряли някъде на топло.

Стоиш и чакаш влак,

за който добре знаеш че няма да пристигне.

Два гласа в теб водят познатият от стари времена диалог:

" Какво чакаш, нали знаеш че няма да има влак, просто не е композиран!?"

"Ами ако дойде?"

Той, диалогът,

освен лекото безпокойство от зараждането на евентуална шизофрения,

не значи нищо. Защото ти продължаваш да стоиш и да чакаш.

Познато ли ви е това чувство?

Усещането за очакване на нещо,

което не може и няма да се случи?

И...

какво ви дава то?




1 Коментар



Ако си достатъчно търпелив и упорит, все ще дойде и твоят влак!

В краен случай, ще махнат релсите и тогава трябва да спреш да го чакаш...

инъче до края на живота си ще се питаш, дали не е дошъл малко след като ти си си тръгнал от гарата?!?!?

Какво ми дава!?!?!

Висянето на гарата ми дава възможност да хвана въобще някакъв влак...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход