Статия ХІ

Стоиш на перона.

Той е празен.

Наоколо няма жива душа,

даже ЖП-работниците са се свряли някъде на топло.

Стоиш и чакаш влак,

за който добре знаеш че няма да пристигне.

Два гласа в теб водят познатият от стари времена диалог:

" Какво чакаш, нали знаеш че няма да има влак, просто не е композиран!?"

"Ами ако дойде?"

Той, диалогът,

освен лекото безпокойство от зараждането на евентуална шизофрения,

не значи нищо. Защото ти продължаваш да стоиш и да чакаш.

Познато ли ви е това чувство?

Усещането за очакване на нещо,

което не може и няма да се случи?

И...

какво ви дава то?