Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16592

жжж

марси

217 прегледа

Намълчана.

Недошепната въздишка

съм.

Неми спомени

зад празни погледи,

сетива

пресипнали от викане,

недоспала сладост

върху кожата...

Надежда,

като трънче нейде в дланите,

а по луната –

черно-бели силуети...

Единствено

упорството

да те дочакам,

на утрото

в очите напрашели

свети.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.