• публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16194

жжж

марси

133 прегледа

Намълчана.

Недошепната въздишка

съм.

Неми спомени

зад празни погледи,

сетива

пресипнали от викане,

недоспала сладост

върху кожата...

Надежда,

като трънче нейде в дланите,

а по луната –

черно-бели силуети...

Единствено

упорството

да те дочакам,

на утрото

в очите напрашели

свети.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход