Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16394

жжж

марси

163 прегледа

Намълчана.

Недошепната въздишка

съм.

Неми спомени

зад празни погледи,

сетива

пресипнали от викане,

недоспала сладост

върху кожата...

Надежда,

като трънче нейде в дланите,

а по луната –

черно-бели силуети...

Единствено

упорството

да те дочакам,

на утрото

в очите напрашели

свети.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.