жжж (0 мнения) Сподели https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/1264-%D0%B6%D0%B6%D0%B6/ Сподели във Facebook Сподели в X Изпрати на имейл Сподели в LinkedIn {lang="reddit_text" Сподели в Pinterest Още опции за споделяне... Последователи Намълчана. Недошепната въздишка съм. Неми спомени зад празни погледи, сетива пресипнали от викане, недоспала сладост върху кожата... Надежда, като трънче нейде в дланите, а по луната – черно-бели силуети... Единствено упорството да те дочакам, на утрото в очите напрашели свети.
Препоръчани коментари