"Другата седмица"

И така тази друга седмица, стана няколко седмици...

Днес най-после я зърнах... дойде на срещата с характерната бавна походка с леко поклащане, говорейки, по телефона. Аз, разбира се, едва се сдържах да не се разплача от радост. Поговорихме си за нещата от живота, всеки сподели какви ги върши... Тя спомена, че се е разделила с Иван. Също така, каза, че иска да бъде сама. Аз се правех, че вече нищо ми няма, въпреки че на няколко пъти бях на ръба да се просълзя. Исках (и още искам) много работи да й кажа, но може би не намерих смелост да й разваля хубавото настроение. Беше весела - умело се правеше, че и на нея не й пука или наистина не й пукаше. Тя говореше, а аз я гледах захласнат. После каза, че й се ходи на море - иска ми се да ида с нея, ще зарежа работата и ще ида с нея... може би, но в някой сън. После тя трябваше да иде до някаква туристическа агенция да види кога има рейсове за морето и евентуално да вземе билети. Аз я изпратих дотам. Отидохме и след като излезе от агенцията, каза че трябва да си ходи. Казах й, че искам пак да се видим в най-скоро време, тя каза, че задължително ще го направим и се усмихна. Пресече улицата и вече ми стана гадно и се просълзих.

И така отново не казах това, което исках от страх да не я обсебя и да прехвърля част от раздвоението ми на нея. Поне й дадох снимката.