Забравена рима
От shanna
· 796 прегледа
Забравена рима
Една заключена душа отново е сама,
в забравеното "някога" била е тя добра.
Но днес сама е в крепостта,
до която я доведе лудостта.
Едно пресъхнало море отново чака -
да го погали слънчевият вятър ...
Някога те бяха хоризонт,
сега са само сянка, останала без дом.
Една изчезнала дъга се скита,
над пустинята, тя вика -
защото някога бе тъй красива,
а днес е само част от всичко сиво.
Една забравена жена отново страда,
като изгарящ ангел - в свойта клада.
Някога била е тя добра -
а днес - една заключена душа ...
Препоръчани коментари