Това е вечната истина - че вирусът не омразата се разпространява много по-бързо и е много по-устойчив от неговата противоотрова - усмивката и любовта: във всичките й разновидности.

Обратното също е вярно. Любовта и добротата също са заразни. Дори повече.

Защо светът е създаден така - доброто да е винаги по-слабо и неусточиво от злото?

Има два вида доброта - относителна - зависи от причини - едно и също нещо за един човек може да е добро, за друг зло. Абсолютната доброта и любов са безусловни. Това е което сме заедно с мъдрост, радост и безстрашие. Злото е преходно - винаги зависи от причини, съществува само на относително ниво. Няма абсолютно зло. Има абсолютна любов.

Мога да приема, че злото е абсолютно необходимо за съществуването на света и живота ... че ако нямаше битка между двете начала, които различните религии наричат с какви ли не поетични имена и им дават различни лица, не би имало съществуване въобще ... Но не мога да приема, че by default доброто е по-уязвимо, че скокът към тъмната страна е винаги по-лесен, че е необходимо усилие, за да останеш на светло, а да се предадеш пред мрака е лесно и успокоява всички сетива - защото всички сме хора и във всеки е заложено да греши, да е слаб ... А може би силата на Доброто е в неговата слабост - обречено да губи, то има нужда от повече защитници ... Може би ...

Злото е резултат от егото. Чувството ни за собствена значимост, ревността, гнева, алчността, гордостта, завистта и закостенелите ни идеи и навици.

Както казва един будистки учител: "Цялото щастие на света е резултат от желанието за щастие на другите, цялото страдание на света е резултат от желанието за лично щастие."

Ако дори на относително ниво злото беше повече - светът нямаше да съществува. Така че засега доброто е повече.

Светът - това сме ние. Каквото сме - такъв е и светът.

Можем да променим света. Като започнем от себе си. И сме добър пример.

Обратното също е вярно. Любовта и добротата също са заразни. Дори повече.

Не съм сигурна в това Ако някой отрови деня на някой друг човек, до края на този злополучен ден, нараненият човек ще си изкара яда, ненавистта, отрицателните емоции на почти всички, когото среща. А една усмивка, един хубав жест - да, те също са заразни, но са по-мимолетни. Ефектът от доброто трае само докато то не се сблъска с някое зло, с нечий гняв или злоба, с което и да е от негативните чувства. Т.е. - ако в един ден ни се е случило нещо лошо, и нещо хубаво, повечето от нас ще останат под влияние на лошото - така ми се струва на мен, колкото и да не ми се иска да е така. Много по-голямо усилие изисква да забележиш доброто, да го запомниш - за да го предадеш.

Има два вида доброта - относителна - зависи от причини - едно и също нещо за един човек може да е добро, за друг зло. Абсолютната доброта и любов са безусловни. Това е което сме заедно с мъдрост, радост и безстрашие. Злото е преходно - винаги зависи от причини, съществува само на относително ниво. Няма абсолютно зло. Има абсолютна любов.

Злото е резултат от егото. Чувството ни за собствена значимост, ревността, гнева, алчността, гордостта, завистта и закостенелите ни идеи и навици.

Както казва един будистки учител: "Цялото щастие на света е резултат от желанието за щастие на другите, цялото страдание на света е резултат от желанието за лично щастие."

Ако дори на относително ниво злото беше повече - светът нямаше да съществува. Така че засега доброто е повече.

Много ми се иска да я видя материализирана тази абсолютна любов, но - не мога. Може би вината е в мен, но не я откривам, само съм чувала, че съществува. Хубаво е да вярваш, че светът е резултат от победата на доброто и че алтруистите са повече от егоистите - но: дали е така? Дали това е което виждаме във всеки един обикновен ден от живота си?

Светът - това сме ние. Каквото сме - такъв е и светът.

Можем да променим света. Като започнем от себе си. И сме добър пример.

В това вече вярвам. Иска ми се да вярвам!

Не съм сигурна в това Ако някой отрови деня на някой друг човек, до края на този злополучен ден, нараненият човек ще си изкара яда, ненавистта, отрицателните емоции на почти всички, когото среща. А една усмивка, един хубав жест - да, те също са заразни, но са по-мимолетни. Ефектът от доброто трае само докато то не се сблъска с някое зло, с нечий гняв или злоба, с което и да е от негативните чувства. Т.е. - ако в един ден ни се е случило нещо лошо, и нещо хубаво, повечето от нас ще останат под влияние на лошото - така ми се струва на мен, колкото и да не ми се иска да е така. Много по-голямо усилие изисква да забележиш доброто, да го запомниш - за да го предадеш.

Всеки се стреми да бъде щастлив и да избегне болката и страданието. Хората които ни отравят деня много рядко са съзнателно зли. Объркани са и не знаят че глупавите неща, които говорят или правят носят страдания за тях и за околните. Трудните хора са такива защото всъщност не са щастливи.

Един такъв човек за 5 минути отравя деня ни, представи си какво му е на него. Той трябва да е със себе си по 24 часа на ден. Кошмар.

Това да не си щастлив означава да позволиш на обстоятелствата на живота да влияят на настроението ти. Като йо-йо играчки сме понякога.

Да бъдем наранени означава да приемаме себе си на сериозно. Кое е това което всъщност е наранено?

А и не сме длъжни да "слизаме" на нивото на нараняващите ни. Ако сме стабилно щастливи, можем да "издърпваме" хората до едно по спокойно и радостно състояние.

Много ми се иска да я видя материализирана тази абсолютна любов, но - не мога. Може би вината е в мен, но не я откривам, само съм чувала, че съществува. Хубаво е да вярваш, че светът е резултат от победата на доброто и че алтруистите са повече от егоистите - но: дали е така? Дали това е което виждаме във всеки един обикновен ден от живота си?

Тази абсолютна любов е истинската същност на всяко чувстващо същество. Всичко останало е преходно. Аз не просто вярвам в това. Знам го.

Негативните емоции са като облаци - появяват се, променят се през цялото време и изчезват. Слънцето на истинската ни природа винаги е.

Рядко виждаме(преживяваме) слънцето (истинската си природа) защото през цялото време го скриват облаците на "смущаващите" чувства (гняв, гордост, завист, ревност, невежество...) и на закостенелите ни идеи и навици. Има моменти, когато сме отпуснати, без да очакваме, без да се надяваме, без да се страхуваме - просто сме щастливи. Такива моменти се случват рядко и са проблясък на това, което всъщност сме.

Това сме. Безгранична, безначална, безкрайна ясна светлина.

Безстрашие, радост, мъдрост и любов.

пп

Това е будистка гледна точка. Лична също.

Всеки се стреми да бъде щастлив и да избегне болката и страданието. Хората които ни отравят деня много рядко са съзнателно зли. Объркани са и не знаят че глупавите неща, които говорят или правят носят страдания за тях и за околните. Трудните хора са такива защото всъщност не са щастливи.

Един такъв човек за 5 минути отравя деня ни, представи си какво му е на него. Той трябва да е със себе си по 24 часа на ден. Кошмар.

Разбирам, но това, че и на тези хора им е зле по никакъв начин не ме кара да се чувствам по-добре.

Това да не си щастлив означава да позволиш на обстоятелствата на живота да влияят на настроението ти. Като йо-йо играчки сме понякога.

Да бъдем наранени означава да приемаме себе си на сериозно. Кое е това което всъщност е наранено?

А и не сме длъжни да "слизаме" на нивото на нараняващите ни. Ако сме стабилно щастливи, можем да "издърпваме" хората до едно по спокойно и радостно състояние.

Тази абсолютна любов е истинската същност на всяко чувстващо същество. Всичко останало е преходно. Аз не просто вярвам в това. Знам го.

Негативните емоции са като облаци - появяват се, променят се през цялото време и изчезват. Слънцето на истинската ни природа винаги е.

Рядко виждаме(преживяваме) слънцето (истинската си природа) защото през цялото време го скриват облаците на "смущаващите" чувства (гняв, гордост, завист, ревност, невежество...) и на закостенелите ни идеи и навици. Има моменти, когато сме отпуснати, без да очакваме, без да се надяваме, без да се страхуваме - просто сме щастливи. Такива моменти се случват рядко и са проблясък на това, което всъщност сме.

Това сме. Безгранична, безначална, безкрайна ясна светлина.

Безстрашие, радост, мъдрост и любов.

пп

Това е будистка гледна точка. Лична също.

Много красива гледна точка.