• публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16193

Одраскана луна

марси

120 прегледа

Одраскана луна,

когато плача съм,

разсипано

зелено върху миглите -

пастелен тюркоаз,

а мислите…

удавени звезди…

И спомени от прах,

неонова необич

по дланите.

Неясен шепот в пепелта от рози

усилва тишината.

Фалшив акорд от струна

на щурец

са сетивата,

затиснали

велуреното тихо

през голи клони…

Одраскана луна когато съм.




2 Коментара


имаш ужасно чуство за хумор

Е,по-добре ужасно,отколкото никакво,нали?Поздрави! :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход