ОБОБОЩИТЕЛНО
· 571 прегледа
Когато лицемерието падне
и истинският облик се покаже,
за нищо не съм петимна и жадна
и няма повече какво да кажа.
Оставям всекиго на греховете,
които сам зловонно е извършил,
а аз натам - по път към върховете,
животът хубав е, не се е стъмнил.
Във сътвореното подножие на ада
е, нека всеки сам да си се пържи,
аз никому до днес не паля клада,
ала не му спестявам и присъдата.
Нататък - сам. Да вдява, осъзнава,
да размишлява, дните си да връща,
ако желае - сам да си прощава,
ако желае - сам да се осъжда.
Възмездието всекиго застига
във пустите завои на живота.
На мене слънчевото ми намига:
" Върви напред и си живей по ноти!"
12 февруари 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари