Пост...

До утре...

Сънят ми ще гони лисици

из тъмното на пролетта

дъхът ми ще пълни зеници

със смелост и самота

и няма да чакам войници

пред вратата с букетче цветя...

До утре...

Последни крила над умрелия залив

сънят ми - отдавна уморен

ще носи прекършени стомни

като жажда за жива вода

и корабите все тъй бавно

ще напускат деня на моето днес

до утре...

...толкова е нежно.

Защо се оправдавам?