Пред дъжд

Изтече луната в пазва на облак.

По гърба на тъмното

вятърничава

струна нежност разсипа звездите –

бледи слънца с оранжеви устни.

Спусна се

като въздишка мъглата,

избледнял седеф.

Нощта занича скришом

под полата и.

Жартиерът и е с цвят на мляко.

Полекичка

отприщва утро

дъждовна сита сладост.

Капки натежали от желание

Ближат

кожата на тревите

и притихват

в невъзможно – синьо перо

от незабравка.