А В Т О П О Р Т Р Е Т Н О
Росна съм си, росна, аз, Росица,
вечно пролетна съм именница,
с времето съм във спогодба стара,...
за към старост да не ме отваря.
Със годините да си младея,
да си пиша с радост стихопея,
да живея, като славя Бога,
да не страдам аз от изнемога.
Свят прошетох, искам пак да шетам,
с първа класа полети да гледам
как живеят хората щастливи,
нека да са здрави, да са живи.
Де що стъпих в някоя държава,
жителите с приказка пленявах,
със усмивка цялата планета
искам, както казах, да прошетам.
И да обобщя в слова накрая:
на Земята как изглежда Рая.
1 април 2018г., София
Препоръчани коментари