Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16510

* * *

марси

315 прегледа

Eто аз се върнах,

остаряла и ничия,

скрила в скъсана пазва

малко женско приличие.

Отмаляла от скитане

все по тебе тъгувах -

набраздени от стъпки

са пътеките лунни,

поболели от страст

са въздишките кратки,

подивели са чувствата,

подивели и сладки.

Бях прашинка от нежност,

петънце на зеница

и следа за божественост,

укротена с молитва.

На реката здраченото,

цветността на тревите

пазя в мисли за тебе.

Съблечи ме!

Не питай!

Докосни ме с очи,

ако може и с устни,

святостта на мига

през душите препусна.

И съм бяла сълза,

укротена съблазън,

остаряла и ничия

скрила в скъсана пазва

малко женско приличие.



1 Коментар


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.