Измъчени мисли

И тази нощ съм една от многото, с които ти не си. Нима другите не усещат липсата ти. Не виждат ли огромното нищо, което ги разделя от теб. Но за другите си само палячото с тъжната усмивка. За мен си част от моето сърце - откъсната отвъд далечното на нищото.
Измъчени мисли блуждаят из тъмното безбрежие на моята самота. И вече се питам - как болни разсъждения живеят в здраво тяло? Скитащата душа е намерила своя дом, но не и своя мир - светът е толкова далеч, когато не се чувстваш част от него ...
Препоръчани коментари