Обичам лятото - със слънце и със дъжд,
който да плиска право във косите
и да отмива тъжното в душите
и свежи да ни прави отведнъж!
Обичам шепота на листи и трева,
приятно оросени рано сутрин,
безмълвния копнеж по синева
да ме обзема и да ме прегърне.
Обичам да ухае на земя,
обичам да ухае на родина,
където и през нея да премина,
най- истинска, съзирам, красота.
Обичам плисъка и на море,
но нашето, най -българско и свято.
Такова е за мене всяко лято,
дори на път по чужди светове.
със мене не пътува вдъхновение,
стихът не пее, както пее тук
със същата нагласа или звук,
попадам сякаш в друго полезрение,
човек съм сякаш непонятен, друг,
додето се не върна пак у нас,
не пусна пак лиричния си глас
под слънце или дъжд - като капчук!
9 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА
който да плиска право във косите
и да отмива тъжното в душите
и свежи да ни прави отведнъж!
Обичам шепота на листи и трева,
приятно оросени рано сутрин,
безмълвния копнеж по синева
да ме обзема и да ме прегърне.
Обичам да ухае на земя,
обичам да ухае на родина,
където и през нея да премина,
най- истинска, съзирам, красота.
Обичам плисъка и на море,
но нашето, най -българско и свято.
Такова е за мене всяко лято,
дори на път по чужди светове.
със мене не пътува вдъхновение,
стихът не пее, както пее тук
със същата нагласа или звук,
попадам сякаш в друго полезрение,
човек съм сякаш непонятен, друг,
додето се не върна пак у нас,
не пусна пак лиричния си глас
под слънце или дъжд - като капчук!
9 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари