Присъда...

Тук зад решетките

се чувствам добре

малко тясно е

не виждам небе

не виждам звездите

не чувам смеха им

рисунките им мамещи

не виждам

и щъркелите как си тръгват

и гарваните как остават

и гълъбите как се чудят

в коя камбана да разбият

гърдите си

не виждам...

Осъден съм на смърт

за мълчание...

Без обжалване

без последно желание

без внезапна амнистия

просто смърт

окончателна

и заслужена

защото мълчах...

Мълчах

когато ме прегръщаше

ръцете ти когато

обладаваха лицето ми

сълзите ми когато пиеше

мълчах

когато ме целуваше

не само с устни

с цялото си тяло

когато ме обливаше

мълчах

когато ме събуждаше

с коси върху гърдите ми

рисуваше неземно златни

кадифени улици

мълчах

Когато ме приемаше

във топлата си женственост

и по гърба ми кърваво

пълзяха котешки следи

мълчах

когато ме зовеше

пресипнала от викане

срещу талазите на вятъра

и сивите камшици на дъжда...

Мълчах...

И пак мълча...

Заключен зад решетките

на свободата си

очаквам смъртната присъда

и пазя

онази последната дума

за мига

малко преди да умра...