Премини към съдържанието
  • публикации
    16
  • коментари
    0
  • прегледи
    886

Морско конче за 1000 лева и порция пържен сафрид във вестник за 35 лева

Това е моя снимка на морско конче. Подготовката ни за срещата с един от морските обитатели ни струваше като начало 1000 лева. В нея влизаше само  цената на камерата за подводно снимане, която закупихме предварително, защото имаме намерение срещите ни с Посейдон и неговото царство  да продължават. Тарифата на курсовете за дайвинг, наема за екипировката и бутилката въздух, както и придружаването от опитен водолаз изобщо не ги коментирам. Това са разходи, които всеки трябва да предвиди, когато реши да върви след мечтите или кефа си.

 

42745293032_5528680679_c.jpg

втората снимка показва любовен танц между двама  сладури. Попаднахме на размножителния им период и станахме свидетели на един сватбен валсов танц, грациозен и нежен. Ефирните създания обикаляха едно около друго и беше изключително трудно да ги уловиш на фокус, но пък удоволствието да си нещо като поканен на тази водна сватба беше по-голямо от разочарованието от снимката, която не е на фокус.

42795074101_d80b00db91_c.jpg

Срещите с царството на Посейдон продължават. Трудим се за PADI сертификати, които ще ни дадат правото да се гмуркаме из различни краища по света, където това е възможно и до където стигат нашите придобити умения.

42858635011_13cb1b36ae_c.jpg

Нашият "воден" гуру Ради. Съвсем наскоро се беше завърнал от гмуркане в Египет - Шарм ел Шейх. Позволи ми да го снимам в действие, докато ми помагаше в първите ми стъпки под водата и "езика" на водолазните жестове.

 

28843920788_7688c4560b_c.jpg

 

Вечер обичаме да похапваме пържен сафрид на брега на морето в едно много уютно ресторантче стил "винтидж . Първоначално бях учудена от малкото на брой маси в заведението. Мислех, че от вкусната кухня би могло да се печели повече, което е обичай на повечето заведения не само на морето. После обаче разбрах, че това кокетно местенце е просто един каприз на собствениците, които притежават доста престижен морски комплекс. Тук бе мястото, където посрещаха от време на време личните си гости. Пържена риба можеш да ядеш и в пластмасова тарелка на брега на морето.  Нареждаш се на опашка и чакаш да получиш срещу 5 лева вмирисана на ланшно олио риба. Друго е обаче да ти я изпържат в зехтин и да ти я поднесат с уникален сос на майстора. Попитах обслужващия ни от какво е приготвен соса. Каза ми само, че вътре е пълно с билки, включително и мента. Най-скъпата подправка обаче вътре била "щипка любов" с която майстора го приготвял. Понякога кефа го завиват и във вестник. Това обаче е само за катедрали. Те знаят защо. Кошмарът е за цървулите в чиито вени започва да тече смес от слуз и плазма и търчат да сверяват часовници, кое колко струва от яденето и пиенето ти,  както и опити да те надскачат без да си обявявал състезание. Винаги съм казвала, че може и да не си наследник на Меровингите, но трябва да заставаш зад най-доброто, което можеш да си позволиш. В този смисъл всеки принадлежи на себе си и на никой друг.

 

 

 

 

 

  • Харесва ми 3
  • Любов 1

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване