Морско конче за 1000 лева и порция пържен сафрид във вестник за 35 лева

Това е моя снимка на морско конче. Подготовката ни за срещата с един от морските обитатели ни струваше като начало 1000 лева. В нея влизаше само  цената на камерата за подводно снимане, която закупихме предварително, защото имаме намерение срещите ни с Посейдон и неговото царство  да продължават. Тарифата на курсовете за дайвинг, наема за екипировката и бутилката въздух, както и придружаването от опитен водолаз изобщо не ги коментирам. Това са разходи, които всеки трябва да предвиди, когато реши да върви след мечтите или кефа си.

втората снимка показва любовен танц между двама  сладури. Попаднахме на размножителния им период и станахме свидетели на един сватбен валсов танц, грациозен и нежен. Ефирните създания обикаляха едно около друго и беше изключително трудно да ги уловиш на фокус, но пък удоволствието да си нещо като поканен на тази водна сватба беше по-голямо от разочарованието от снимката, която не е на фокус.

Срещите с царството на Посейдон продължават. Трудим се за PADI сертификати, които ще ни дадат правото да се гмуркаме из различни краища по света, където това е възможно и до където стигат нашите придобити умения.

Нашият "воден" гуру Ради. Съвсем наскоро се беше завърнал от гмуркане в Египет - Шарм ел Шейх. Позволи ми да го снимам в действие, докато ми помагаше в първите ми стъпки под водата и "езика" на водолазните жестове.

Вечер обичаме да похапваме пържен сафрид на брега на морето в едно много уютно ресторантче стил "винтидж . Първоначално бях учудена от малкото на брой маси в заведението. Мислех, че от вкусната кухня би могло да се печели повече, което е обичай на повечето заведения не само на морето. После обаче разбрах, че това кокетно местенце е просто един каприз на собствениците, които притежават доста престижен морски комплекс. Тук бе мястото, където посрещаха от време на време личните си гости. Пържена риба можеш да ядеш и в пластмасова тарелка на брега на морето.  Нареждаш се на опашка и чакаш да получиш срещу 5 лева вмирисана на ланшно олио риба. Друго е обаче да ти я изпържат в зехтин и да ти я поднесат с уникален сос на майстора. Попитах обслужващия ни от какво е приготвен соса. Каза ми само, че вътре е пълно с билки, включително и мента. Най-скъпата подправка обаче вътре била "щипка любов" с която майстора го приготвял. Понякога кефа го завиват и във вестник. Това обаче е само за катедрали. Те знаят защо. Кошмарът е за цървулите в чиито вени започва да тече смес от слуз и плазма и търчат да сверяват часовници, кое колко струва от яденето и пиенето ти,  както и опити да те надскачат без да си обявявал състезание. Винаги съм казвала, че може и да не си наследник на Меровингите, но трябва да заставаш зад най-доброто, което можеш да си позволиш. В този смисъл всеки принадлежи на себе си и на никой друг.