Премини към съдържанието
  • публикации
    16
  • коментари
    0
  • прегледи
    891

Когато се наредиш след цървул

Съвсем наскоро направих едно много приятно откритие сред българските писатели, Георги Господинов. След като прочетох една негова книга вече имам всичко написано от него. За мен това е писателят от ново поколение, който най-пълно и вярно описва българската народопсихология. Накратко ще преразкажа нещо написано от него. Свръхкраткия /както той нарича това свое произведение/ разказ описва следната история. Тя се върти около това как да се надхитрят вратите на тоалетните, които пропускат срещу монета тия които са на зор. Поантата е как по-точно да се измамят тия автомати поставени от безжалостни капиталисти и арендатори, които искат да се възползват от зора на българина. На една гара някъде в Германия, група българи чакали да облекчат червата и мехурите си. Българския гений измислил веднага , че чрез бързо приплъзване на телата едно след друго ще се постигне облекчаването на цялата група само срещу една монета. Вратата автомат обаче в един момент не издържала и блокирала. Останала една малка част от вече сралите и пикали българи , които не знаели как да извикат да ги разблокират. Тъй като повечето били родени 60-те години  помнели времето на първите филми за руските подвизи по време на Втората световна война започнали да крещят единствената дума, която запомнили добре на немски език... Ахтунг, ахтунг. На немската гара последвала неописуема тревога и паника. Споменът за атентатите по гари и площади вече започнал да преследва хората по света. Докато „терористите” тоалетни гратисчии викали отвътре „ахтунг, ахтунг” специалните сили отвън отцепвали района в очакване на взрив. Край на преразказа.

Разказаните и преразказаните истории за катедрали и цървули нямат предвид измерението на паричните възможности на даден индивид. Историята е за житейското поведение тип „цървул” . История как от един „вестник”, който съвсем не е вестник, а хартия върху която е възпроизведен вестник, в духа на модата „винтидж” се изля кафява река. Който има очи вижда едностранния печат,  който се движи от други чувства, потъва в лайната на комплексирания цървул  и превръща акото  му в рефрен .

 

42751353782_56dfeb6c2f_c.jpg

 

Видял недовидял цървула извика „ тия ядат риба във вестник” . Смяхме се до сълзи и реших, че това е момента да покажа на половинката си, колко е заблуден в ситуации в които не може да разпознае този тип житейско поведение. Отказваше да повярва ,  как хора, чиито семейства и тях е уважавал и винаги се е държал добронамерено и кавалерски ще се вдигнат като един и ще застанат плътно след цървула.  Беше много лесно да потвърдя историята за" вестника". Защото знаех какво ще последва. И отново последва една втръснала досадна словесност

  „Кой, коя си ти, бе, теб те нямаше няколко години”, „Откъде идваш ти?”, „При нас ще си налягаш оперението отзад”, иначе ще те кълвем и ще те осерем. Преравяйки като иманяри  историите на животи, съчинявайки неща, които да оправдаят злобата и безсилието от това,  че те виждат щастлив, успешен и живееш в хармония със себе си и света. Всички тръгваме от тъмното и пак натам сме се запътили , но това  е приоритет като знание на единици хора. Тях никога няма да ги чуеш да зададат този въпрос характерен за тежките комплексари. Защото е казано добре, че в тъмното отиваме  сами, голи и без нищо. Някои построяват живота си върху тази истина и живеят оползотворявайки всеки миг даден им на тази земя. 

„Философската школа на "лебедите" е описана от Андерсен. Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце”.

Господинов довършва от позицията на патето. „От каквото яйце искаш се излюпвай, стига само да се излюпиш сред своите”.

"Злобата и завистта те дебнат на родното място". Не знам какво точно е преживял автора на тези думи, но знам че има един български град Хасково в който има единствения в света паметник на завистта и злобата. Специално го посетиме и снимахме този паметник. Знамето, което се вее на фона на паметника е особено показателен. Тежка чест  е да увековечиш творчеството си в световен мащаб, пресъздавайки в скулптура недостатъка и проклятието на собствения си народ. Сега се сещам как точно е превода на цървули на романа „Под игото” на френски... „mocassins bulgares”.

25893949517_a454c0cb3d_c.jpg

39869823995_4df9e11b66_c.jpg

 

Купих от една книжарница хартия с копирана върху нея географска карта на света. Реших да уточня, за да спестя на някоя учителка по география ужаса и потреса, че довечера ще ядем пържени в зехтин картофки увити в нея. С виното ще вдигнем наздраве за  нас и всички останали  „грозни патета” Ще го разлеем точно по равно в две чаши, така както се заклехме с любимия ми  мъж  да съпреживяваме всичко... и ще го изпием с любов и щастие.

]42406120034_f0b7b34122_c.jpg[

]42406118244_721c2729b3_c.jpg[

 

  • Харесва ми 2
  • Любов 1

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване