За спомен...

Един... ден

като много други

ще дойдеш отново

притихнала

ще оставиш чадъра отпред

пред вратата

на стола за чакащи

и сърцето си

пак там -

не ти трябва

в моята стая

ще влезеш усмихната

но само във устните

в очите ще стене печал

ще пригладиш

някаква гънка измислена

по роклята с треперещи ръце

ще приседнеш внимателно

на стола

до вазата с умиращи цветя

и ще притихнеш...

Няколко години по-късно

ще свалиш внезапно

червената шапчица

ще я помачкаш с пръсти

и ще ми я подадеш -

подарък

за спомен от отвъдното...