На самотния мъж му личи,
че душата е свита на възел,
че прибира в кашона мечти
да сглоби с тях житейския пъзел.
Може даже да бъде естет,
не пияница, не и пройдоха,
със пари, със костюм, с етикет,
а отвътре - разчупена стомна.
На самотния мъж му личи
и зад цели дори да се крие,
като палма зелена стърчи,
закопняла в гнездо да се свие.
И, уплашен от днешния ден,
на несигурност, на неизвестност,
той стои, като сянка стаен,
с притъпена от мъка словесност!
9 юли 2018г., София
Росица КОПУКОВА
че душата е свита на възел,
че прибира в кашона мечти
да сглоби с тях житейския пъзел.
Може даже да бъде естет,
не пияница, не и пройдоха,
със пари, със костюм, с етикет,
а отвътре - разчупена стомна.
На самотния мъж му личи
и зад цели дори да се крие,
като палма зелена стърчи,
закопняла в гнездо да се свие.
И, уплашен от днешния ден,
на несигурност, на неизвестност,
той стои, като сянка стаен,
с притъпена от мъка словесност!
9 юли 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари