У К А З А Т Е Л Н И

Когато вятърът отнася покриви,
отгоре някой ни напомня,
че построеното е вятър,
без стойността на хубави дела.

Когато наводнения прииждат,
отгоре някой ни напомня,
че животът е река
и тя помита всичко, ако иска.

Когато огънят изпепели земята,
отгоре някой ни напомня,
че тук сме временно
като угаснали искри от жар.

Когато буря помете брега,
отгоре някой ни напомня,
че пясъкът изтича между пръстите
и вечността на дните ни е другаде.

Днес ще измия два прозореца,
не за да светят пред съседката,
а да прогледна смисъла
от чистотата на душата.

4 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА