Със бавни стъпки идва есента,
припича още слънце над душите,
погалила те, морската вълна,...
излъчва топлина. Във висините
все още има много синева,
а облаците са като перуки,
разпръснати в небесната коса,
със слънчевите нишки помежду им.
Настройваш се на сериозен тон,
но малко ти е трудно в тази есен,
я потърси със своя камертон
начало на една безгрижна песен,
в която още радост да звъни
и ведро да приветства красотата.
Че има време дъжд да напои
и ветрове да свирят пред вратата.
3 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари