КОГАТО ЛЯТОТО СИ ТРЪГНЕ
· 427 прегледа
Когато лятото си тръгне
и, милостива , есента,
със топло време ни загърне,...
с килим от есенни листа,
тогава някак си усещам
в душата си една тъга,
за лято жадна, но и нежна
разтваря дверите си тя
и иска още, още лято,
и още слънце, и море,
сърцето ми, макар богато,
не може времето да спре,
то може просто да приеме
отминалата светлина,
да я запази, да я вземе
от есента до пролетта.
И вятърът по планината
ме милва с обещаващ жест,
че пак ще върне в мен жената,
най-лятната, но с нова вест.
И няма как, и няма начин,
сезоните си имат ход,
но моята душа разчита
сама да си намери брод!
6 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари