Река със живописни проломи,
река на вековете,
свидетелка си на погроми,
а после на разцвети.
Към Дунава пътуваш мъдро,
понесла небесата,
какво ли ще му кажеш утре
за земята свята.?
Какво ли, дето и не знаем
ей тука, зад завоя?
Педя по педя бродим р рая,
но паметта е твоя.
Красавица. Така да можех
времето да владея.
Какво те вписа дядо Боже,
та тъй пред теб немея?!
13 декември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари