Оставам без приятели накрая,
един след друг отлитат за чужбина,
сбогувахме се днес сърдечно с тая,
която в другиден ще си замине.
Дали ще стигне там и тя късмета,
оставила домашните проблеми?
Омръзнало й тук да е комета
на хора със възможности големи,
да върши работа и да си трае,
насам-натам да тича без посока,
какво ще бъде, даже тя не знае,
но тръгва. То небето е широко.
Признавам: много, много ми е мъчно.
Сестри си бяхме толкова години,
но всеки болката завръзва сръчно,
та с някаква надежда да замине.
А не успее ли, България я чака.
България - един опорен камък,
към светлина ли тръгва или мрака?
За дни под наем. Илюзорен замък.
15 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари