ЧАКАШ ЛИ НА ОНЗИ БРЯГ?

Чакаш ли на онзи бряг, където

лятото ни срещна в младостта,

с влюбения поглед на момчето,

готово да ме стигне по света,

предано и вярващо в съдбата,

в общото ни бъдеще напред,

аз бях тази, дето със крилата

все летях, бях сякаш въртолет.

Спирка нямах, вечно цели имах

и постигнах всичко, но сега,

питам се, без право да обичам,

чакаш ли ме още на брега?

Аз летях, Ти можеше да чакаш.

И години да обръщаш в миг

и да продължаваш своя разказ,

аз да донапиша своя стих.

Няма с нас забравени моменти,

няма и потърсени вини.

Нямам право и на сантименти,

ала споменът назад върви,

ала споменът не ме оставя,

иска да живее досега.

Кой каквото иска да разправя,

ти надмина всички времена.

23 февруари 2019г., София

Росица  КОПУКОВА