Спрял си на брега на моята мисъл,
но се страхуваш да се слееш с нея,
нали търсиш жена умна и истинска,
а се връщаш самичък на кея.
Ти отдавна си знаеш, че си наивен.
" Какво ще правя с тази, умната!"
Нищо. Просто ще слушаш. Прескачаме ридове
за всеобщото хорско учудване.
Любовта си намира нива в астрала
и се спуска по свои закони.
Може не всичко да е идеално,
но сме далеч от шаблона.
Аз не мога да сляза на интелекта
по стълбите нанадолу.
Ти го играеш да си перфектен.
А любовта - чака гола.
9 март 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари