По камъните тлее вечността,
притихва всяка земна низост,
върви духът на мъдростта,
докоснал ни с велика близост.
Докоснал ни със светостта,
дошла от древността с Исуса,
град на небесната земя,
където векове възкръсват.
Там няма сякаш интервал
от време, просто то е спряло,
растеш с минути, ставаш зрял,
обгърнат в звездно одеяло.
И колко стъпала растеш
като хаджия - към небето?
Когато в този град поспреш,
ще преосмислиш битието.
11 март 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари