Игликите пробуждат моя двор,
очите им просветват над пръстта
със своя разноцветен кръгозор
и с тази обща дума: красота.
Приижда с пълна сила пролетта,
с надежда, скрита в клоните на март,
ще взема своя част от радостта
и своя буква в земния буквар.
Ще сложа ваза с пролетни цветя,
усмивка във общуването с вас,
по-свеж да е животът ни сега
и Бог с добро да гледа и към нас.
Дали апартаментът ми е друг
или е същият - то все съм аз.
Но дух и стих, когато има тук,
ми дават пълнота във всеки час.
Най-важното - България е в мен,
от моя двор до всеки стрък трева
и всеки ден ми е новороден.
По-смислено не виждам от това!
26 март 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари