безкрайно бавно търсят ме стрелките
на времето ми
и сърцето
откъсва тежки прецъфтели
избягващи цвета цветя
преди да ги повикам
са поели
към края на очите ми
слънца
и тъй отдавна
тъй самотни сълзи
кръстосват болка
с лед и пак треперя
пак започва
денят ми
на умрял поет
когато исках да
се върна завинаги
при теб...
при теб...
Препоръчани коментари